Огненият патрул
- Автор: Кош Алекс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Огненият патрул». Краткое содержание книги:
И ето Зак, Алиса, Чез, Наив, Невил и техният наставник Кейтен заминават за Крайдол — затънтено градче в Пограничните райони. Единственият плюс — това е родният град на братята Викерс, което ще помогне на патрула да свикне с новото място.
Всичко започва с това, че Огненият патрул е настанен в небезизвестната Прокълната къща, където откриват мистериозен фонтан, а нататък събитията се развиват с главоломна бързина…
— Не гледала… къде стъпва… — Гръм продължи да се смее. — Е, разсмя ме…
Алиса осъзна, че е казала глупост и също се засмя. Малко сковано, разбира се, но за начало ставаше.
В този момент към нас се втурна Невил.
— Какво стана? — запъхтяно каза той. — Видях огнено кълбо…
Погледът му попадна на Гръм.
— О, здрасти. Какво правиш тук?
— Ами, дойдох за продукти — през смях каза Гръм и гордо показа чантата си — и за малко не ме стъпкаха…
А чантата изглеждаше доста внушително — спокойно можеше да побере дори Наив.
— Фалшива тревога — казах аз. — Просто Алиса има твърде добри рефлекси.
Улицата постепенно се запълни с хора. Осъзнавайки, че няма опасност, те веднага забравиха за инцидента, или поне се престориха, че са забравили, и продължиха по своите си дела.
— Закъде бързате? — попита Гръм. — Или гоните някого? Трябва ли ви помощ? Не бих имал нищо против да си спомня старите времена и да разцепя няколко глави…
— Не, засега никого не гоним, а и няма кого да гоним — въздъхна Алиса. Очевидно на нея също и тежеше, че дори да се сбие няма с кого. — Но ако възникне такава нужда, непременно ще ти се обадим.
Гръм щракна с пръсти. Прозвуча доста зловещо.
— А на стражата нещата им се получават. Днес хванаха вампира, убил готвача ми.
— Наистина?! — попитахме хорово.
Алиса беше тъжна гледка — разочарованието буквално я беше заляло. Тя се надяваше сама да открие убиеца, а най-добре да го хване и да го неутрализира. Ако трябва — до смърт.
— Целият град само за това говори.
— Но не и с нас — въздъхнах аз.
Невил се плесна по челото.
— Грешката е моя. Трябваше да събирам слухове, а аз вместо това… — тук той се смути и млъкна.
О, небеса, сигурно по цял ден е висял в квартала на друидите и нито е видял, нито е чул нещо. Любовта не само окрилява, но от нея се ослепява, оглушава и затъпява.
— Кого са хванали? — тъжно попита Алиса.
— Някакъв вампир, от нашите — сви огромни рамене Гръм. — Не знам подробности, не ми е работа.
Дракон да ме одере, как са ни изпреварили?
Ние се спогледахме с Невил.
— Гръм, с удоволствие бихме си поговорили с теб, но трябва да бързаме — каза Невил.
— Тогава елате да вечеряте при мен — предложи ни Гръм. — Сега имам нов готвач, благодарение на госпожа Майсторката. Между другото, готви не по-лошо от предишния, ако не и по-добре. Аз черпя.
Той за миризливия старец ли говореше? Не съм сигурен, че ще ям ястията, приготвени от този тип. Въпреки че Алиса го защитава…
— Разбира се, ще дойдем — съгласи се Алиса. — Още повече, че ти черпиш.
— Тогава до довечера — сбогува се с нас Гръм и се скри в тълпата.
Ние проследихме с погледи огромната му фигура.
— Е, Алиса, разследването ти приключи — Невил въздъхна. — Сега ще разберем всички подробности.
Алиса рязко намести качулката си и ядосано процеди през зъби:
— Нека видим кого са хванали. Аз също мога да хвана първия срещнат вампир и да го обвиня за всички убийства.
Викерс старши мъдро се въздържа от коментар.
— Добре, да вървим. Управлението е само през две къщи.
Сградата на управлението лесно се познаваше по висящия пред входа символ — щит с изображение на кучешка глава. Явно животното символизираше предаността на стражата към жителите на града. Лицето на кучето беше нарисувано много подробно, особено изпъкваха интелигентните и малко тъжни кафяви очи…
Пред входа на сградата леко изостанах от приятелите си, заглеждайки се в образа на най-добрия приятел на човека. Изведнъж покрай мен се плъзна невзрачен субект, увит в парцали, и леко докосна рамото ми. В същото време в ръката ми, сякаш с магическа пръчка, се появи смачкан лист хартия.
Учудено погледнах в ръката си, после вдигнах поглед да видя непознатия, но той беше успял да изчезне в тълпата.
Алиса и Невил спряха пред отворената врата.
— Идваш ли? — извика ме Невил.
— Ей сега — казах и разтворих бележката.
На нея с разкривен почерк беше написано:
„Спешно трябва да поговорим. Ще те чакам в уличката вляво от управлението на стражата. Ела сам.
Даркин“.
Уау. Чудех се как да намеря този вампир, а той сам ме намери. Е, това е супер, само моментът не е подходящ.
— Какво се бавиш? — попита нетърпеливо Викерс старши.
Бързо скрих бележката в ръкава си.
— Спешно трябва да свърша една работа. Веднага се връщам.
Невил се намръщи, но после се усмихна.
— Не може ли да почака?
— Не може — незабавно се ориентирах аз. — Изчакайте ме, ще съм бърз.