Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)

И канартикинът Баян, пред чиито очи стояха явно само тюркутите, запита Ван Фу:

— Ще рече, ти казваш, че наши врагове са единствено тюркутите?

А Ван Фу отговори:

— Аз казах, че на изток се трупат облаци и че зад тях китайският дракон надува гърло, за да вдигне източен вятър и да прати тези облаци на запад върху нашите земи. А кой е враг — дали облакът, дали вятърът, нека реши великият хан.

И Ван Фу се вгледа в лицето на хан Кубрат, но не прочете по лицето на хана неговите мисли. А после погледна престолонаследника Баян и видя, че е недоволен, и разбираше какво Баян иска да чуе.

Тогава се обади хунският тументаркан Елак, син на Зилигд, и каза:

— Ван Фу, не разбирам защо ромеите ни карат да тръгнем срещу славяните, а едновременно карат тюркутите да ни се зъбят. Нали като се изплашим от изгрева, ние няма да тръгнем към залеза?

И Ван Фу каза:

— Тюркутите искат да тръгнат с нас към запад.

А хунът Елак попита:

— Не искат ли само да преминат през нашите земи и да отидат към залеза?

Ван Фу му отговори:

— Ако ти беше тюркут, би ли минал през болгарски земи и би ли се върнал с плячката си обратно? Няма ли да те е страх, че на връщане ще останеш и без плячка, и без глава?

И Ван Фу вдигна от масата вързоп копринени кърпи, пергаменти, дървени палки и парчета книга. И заговори отново — може би, за да угоди на Баян, може би защото беше китаец, а може би защото това беше съкровената му правда. И каза:

— Китай няма да прати свои войски срещу нас. Гръбнакът на Китай едва издържа бремето, което династията Тан трупа на гърба му. Императрицата У Цзетян вдигна дворец, в който всеки чертог в един и същи ден има различно годишно време. И в чертога на Песните грее топликът на пролетта, защото песните са като слънчеви лъчи, а в чертога на Танците вее прохлада като наесен, защото се размахват свилените ръкави на танцьорите. Но в хижите на китайските селяни слънчевите лъчи минават през пробитите покриви и вятърът вее през порутените стени. Войската яде селските волове, а оставя само роговете им на селяните. Селата са пълни със сакати, които сами са смазали с камъни нозете си или са прерязали със сърп жилите на ръцете си, защото предпочитат да живеят сакати в своите села, отколкото да стареят като войници далеч от домовете си, сред степите на Джейхун. Когато падне нощ над Китай, над полята и планините звучат ударите на котлите, които бият нощните стражи. Но тези котли са празни. И в тъмните нощи песента на вражеската флейта тревожи съня на пограничните воини с неутолима тъга по родната хижа…