Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)
- Автор: Донев Антон
- Язык: болгарский
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)». Краткое содержание книги:
И канартикинът Баян, пред чиито очи стояха явно само тюркутите, запита Ван Фу:
— Ще рече, ти казваш, че наши врагове са единствено тюркутите?
А Ван Фу отговори:
— Аз казах, че на изток се трупат облаци и че зад тях китайският дракон надува гърло, за да вдигне източен вятър и да прати тези облаци на запад върху нашите земи. А кой е враг — дали облакът, дали вятърът, нека реши великият хан.
И Ван Фу се вгледа в лицето на хан Кубрат, но не прочете по лицето на хана неговите мисли. А после погледна престолонаследника Баян и видя, че е недоволен, и разбираше какво Баян иска да чуе.
Тогава се обади хунският тументаркан Елак, син на Зилигд, и каза:
— Ван Фу, не разбирам защо ромеите ни карат да тръгнем срещу славяните, а едновременно карат тюркутите да ни се зъбят. Нали като се изплашим от изгрева, ние няма да тръгнем към залеза?
И Ван Фу каза:
— Тюркутите искат да тръгнат с нас към запад.
А хунът Елак попита:
— Не искат ли само да преминат през нашите земи и да отидат към залеза?
Ван Фу му отговори:
— Ако ти беше тюркут, би ли минал през болгарски земи и би ли се върнал с плячката си обратно? Няма ли да те е страх, че на връщане ще останеш и без плячка, и без глава?
И Ван Фу вдигна от масата вързоп копринени кърпи, пергаменти, дървени палки и парчета книга. И заговори отново — може би, за да угоди на Баян, може би защото беше китаец, а може би защото това беше съкровената му правда. И каза:
— Китай няма да прати свои войски срещу нас. Гръбнакът на Китай едва издържа бремето, което династията Тан трупа на гърба му. Императрицата У Цзетян вдигна дворец, в който всеки чертог в един и същи ден има различно годишно време. И в чертога на Песните грее топликът на пролетта, защото песните са като слънчеви лъчи, а в чертога на Танците вее прохлада като наесен, защото се размахват свилените ръкави на танцьорите. Но в хижите на китайските селяни слънчевите лъчи минават през пробитите покриви и вятърът вее през порутените стени. Войската яде селските волове, а оставя само роговете им на селяните. Селата са пълни със сакати, които сами са смазали с камъни нозете си или са прерязали със сърп жилите на ръцете си, защото предпочитат да живеят сакати в своите села, отколкото да стареят като войници далеч от домовете си, сред степите на Джейхун. Когато падне нощ над Китай, над полята и планините звучат ударите на котлите, които бият нощните стражи. Но тези котли са празни. И в тъмните нощи песента на вражеската флейта тревожи съня на пограничните воини с неутолима тъга по родната хижа…
И Агелай, син на Бузан, не се сдържа и каза:
— И това ли — за нощната флейта — го пише в пергаментите на твоите съгледвачи?
А Ван Фу тихо каза:
— Половината от тези свитъци са песни на китайски певци. Истинската песен казва повече от устата на съгледвача. А от двадесет години от Китай идват само песни, пълни с печал.
И като помълча, Ван Фу се поклони на Кубрат и попита:
— Иска ли да ме запита нещо господарят ми, великият хан?
А Кубрат не проговори, само кимна с глава за отказ. И Ван Фу грижливо като жена прибра полите на дрехата си, та седна.
15.
Тогава се изправи Шаргакаг, не е важно чий син беше, съветник за полудневната страна.
Ех, Шаргакаг! Дано ми стигнат думите и силите да разкажа за тебе.
Този Шаргакаг, който се вдигна да говори в горницата на Жълтия дворец пред очите на хан Кубрат, тежеше колкото двамина едри мъже, а беше висок колкото обикновен мъж. Коремът му започваше от гушата и се сливаше с гушата. А беше този корем гладък и корав, макар и прекомерно надут, та дрехата лежеше върху него като наметната върху изгладена скала. И чертите на лицето му бяха едри, но твърди, та бузите не се тресяха. Да, целият той приличаше на бог на изобилието и лакомията, излят от чугун.
А когато Шаргакаг дойде преди тридесет и осем години при хан Кубрат, беше строен като Аспарух. И ето как се случи това. Макар и млад, Шаргакаг беше известен пълководец на персийския шахиншах. И когато Ираклий заедно с тюркутите за първи път обсади Тбилиси, Шаргакаг с хиляда души отбрани персийски войници се затвори в Тбилиси да помага на царя на Иверия — Степанос. Защото в тези дни Грузия се отдели от Византия, та отиде към Персия. Войските от севера — на тюркутите, и от запада — на ромеите, брояха тъкмо двадесет пъти повече от грузинците. И дори обсадните машини бяха на брой повече от мъжете, които стояха на крепостните стени. И тюркутите пълнеха с пясък и камъни огромни мехове, за да преградят водите на река Кура, която поеше града. А Степанос и Шаргакаг изкачиха на стените на Тбилиси огромна тиква — крачка висока и крачка широка, за да изобразят главата на предводителя на тюркутите ягбукагана Мохо шад. И вместо ресници лепяха метли, а мястото на брадата оставиха безобразно голо, и на мястото на носа пробиха ноздри лакът дълги. А под носа нагласиха редки мустаци. И викаха на тюркутите: „Ето вашия цар Джебу каган, поклонете му се!“ И бодяха тиквата с копията си. А вместо император Ираклий качваха на стените козел, пълен със слама, и правеха с него каквото не е за приказка. И наричаха Ираклия мъжеложец и скотоложец. А побеснелите тюркути и ромеи ломяха зъбите си о стените на Тбилиси, ала не успяваха да влязат в града и със срам се оттеглиха.