Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
— Разбира се, Рой, но…
— Но какво? — В гласа на Стрейтли сега се долавяше гняв. Никога не е обичал да се разправя с Костюми, както ги нарича, и си личеше, че цялата тази работа го дразни.
— Виж, сигурен ли си, че просто не си… забравил какво си написал?
— Как така ще съм забравил?
Брад помълча малко.
— Ами имам предвид, че може би си бързал или…
Тихичко се изсмях в шепа. Брад не е първият учител, който предполага, че Рой Стрейтли „се износва“, както казва Бишъп. Аз посях това семе в няколко глави, а и има достатъчно случаи на ирационално поведение, хронично забравяне и дреболии, които правят идеята да изглежда правдоподобна. Стрейтли, разбира се, изобщо не подозира.
— Господин Брад, вярно, че скоро ще направя сто триместъра тук, но съм далеч от старческата сенилност. А сега ако може да говорим за нещо важно. — (Запитах се какво ще каже Мийк, когато му съобщя, че Стрейтли смята оценяването му за нещо маловажно). — Дали успя да намериш свободно време в претоварения си график, за да прочетеш доклада ми за Колин Найт?
Аз се усмихнах пред компютърния екран.
— А, Найт — незаинтересовано каза Брад.
А, Найт.
Както казах, не ми е трудно да се идентифицирам с момче като Найт. Всъщност с него нямаме нищо общо — като дете в мен имаше много повече дързост, злоба и издръжливост — но с повече пари и по-добри родители можех да се окажа на неговото място. У Найт има дълго трупано негодувание, което мога да използвам, а тъй като е саможив, най-вероятно няма да сподели нищо с никого, докато не стане необратимото. Ако желанията бяха коне, както казвахме ние като деца, старият Стрейтли щеше да е стъпкан още преди години. Сега подготвям Найт (основно извън часовете), а ако не в друго, то поне в злобата и отмъщението той е способен ученик.
Не ми отне много време. Отначало не правех нищо директно: две думи тук, побутване там.
— Представи си, че аз съм класният ти ръководител — казвах му аз, докато той ходеше като куче след мен по време на дежурствата ми из двора. — Ако имаш проблем и чувстваш, че не можеш да го обсъдиш с господин Стрейтли, ела при мен.
И Найт идваше. За три седмици се наслушах на жалкото му хленчене, на глупавите му оплаквания: никой не го обича, учителите се заяждат с него, учениците го наричат тъпак и загубеняк. Постоянно е нещастен, освен когато се радва на нещастието на другите. Всъщност той ми помогна да пусна доста слухове за себе си, както и за горкия господин Грахфогел, чиито отсъствия се забелязват и енергично се обсъждат. Когато Грахфогел се върне — ако изобщо се върне — ще намери подробностите от личния си живот с всички добавки и украси, които момчетата може да са добавили от себе си, изписани по всички чинове и тоалетни в цялото училище.
През повечето време обаче Найт обича да се оплаква. Аз го слушам със съчувствие и макар вече да ми е напълно ясно защо Стрейтли не може да понася хлапето, трябва да призная, че се радвам на напредъка на ученика си. Нахалството, обидчивостта и злорадството се удават на Найт с особена лекота.
Наистина жалко, че трябва да си отиде, но както би казал старият ми баща, не можеш да направиш омлет, без да убиеш някого.
9
Мъжка гимназия „Сейнт Осуалдс“
Петък, 29 октомври
Какъв задник е този Брад. Какъв невероятен задник. На кого изобщо му е хрумнало, че от него може да излезе добър ръководител на курс? Започна с това, че на практика ме обяви за сенилен заради идиотската бланка за оценяване на Мийк, после има нахалството да се усъмни в мнението ми по случая Колин Найт. Искал още доказателства, можете ли да повярвате? Искал да знае дали съм говорил с момчето.
Дали съм говорил с момчето? Естествено, че говорих, и ако изобщо някога съм виждал ученик да лъже… Знаете ли, по очите се познава, по това как току се стрелват някъде долу вляво, сякаш там има нещо — може би тоалетна хартия, залепнала на обувката ми, или голяма локва, която трябва да се заобиколи. Личи си по смирения поглед, по преувеличената готовност, с която отговарят, по поредицата от „Честна дума, сър“ и „Кълна се, сър“, а зад това — крадливото самодоволство, сякаш знаят нещо повече.
Не се съмнявах, че всичко ще се свърши, щом извадя писалката. Оставих го известно време да говори, да се кълне, че казва истината, да се кълне в майка си. После се появи и тя — писалката на Найт, с инициалите му отгоре, намерена на местопрестъплението.