Джентълмени и играчи
- Автор: Харрис Джоанн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Джентълмени и играчи». Краткое содержание книги:
„Сейнт Осуалдс“ поглъща тези неща: енергията, амбицията, мечтите. С такива мисли влязох в Стаята на учителя пет минути преди края на обедната почивка, стиснал в едната ръка стара кафява чаша, а в другата — изсъхнала бисквита (от учителските запаси: чувствам, че след като плащам, трябва да получавам достатъчно за парите си).
По това време в стаята винаги е оживено като на железопътна гара, от която пътниците потеглят към различни дестинации. Заварих обичайните заподозрени, заели съответните си места: Роуч, Лайт (необичайно хрисим) и Изи запълваха петте минути до началото на следобедните часове с четене на „Дейли Мирър“. Паметника дремеше, Пени Нейшън седеше с Кити в женския ъгъл, госпожица Деър четеше книга, дори младият Кийн надникна за малко, колкото да си поеме дъх след обедното дежурство.
— О, сър — започна той, щом ме видя. — Господин Бишъп ви търси. Мисля, че ви е изпратил съобщение.
Съобщение? Вероятно имейл. Този човек никога няма да се научи.
Намерих Бишъп в кабинета му. Присвиваше очи пред компютърния екран, надянал на носа си очила за четене. Щом влязох, веднага ги свали (той си дава ясна сметка как изглежда, а тези кръгли очилца биха подхождали повече на някой стар академик, отколкото на бивш ръгбист).
— Не си си счупил краката от бързане.
— Съжалявам — кротко казах аз. — Не съм видял съобщението ти.
— Глупости — отсече Бишъп. — Никога не си проверяваш пощата. До гуша ми дойде, Стрейтли, омръзна ми да пращам да те викат като някой ученик от пети курс, който не си пише домашните.
Не можах да сдържа усмивката си. Харесвам го, нали знаете. Не е Костюм — макар че се опитва, Бог да му е на помощ — и когато е ядосан, си го казва, не е като директора.
— Vere dicis?23 — любезно попитах аз.
— Зарежи тия работи — каза Бишъп. — Затънали сме до ушите, и то по твоя вина.
Погледнах го. Не се шегуваше.
— Какъв е проблемът? Нова жалба? — Предполагам, че съм очаквал да чуя пак нещо за пуловера на Пули, макар че това беше повече по вкуса на Боб Стрейндж.
— По-лошо — каза Пат. — Става дума за Колин Найт. Офейкал е.
— Какво?
Пат ме изгледа гневно.
— Вчера, след малката ви разправия в обедната почивка. Взел си чантата, излязъл и никой — ама съвсем никой, нито родителите, нито приятелите, нито една жива душа, по дяволите, не го е мяркал оттогава.
Офицер
1
Неделя, 31 октомври
Нощта на Хелоуин. Един от любимите ми празници. Именно тази нощ, а не Нощта на кладите с безвкусните си тържества (а и винаги ми се е струвало доста нелепо децата да празнуват страшната смърт на човек, виновен най-вече в това, че се е водил по чужди идеи).
Вярно е, Гай Фокс винаги ми е бил симпатичен. Може би защото и аз до голяма степен се намирам в същото положение: на самотен заговорник, разчитащ единствено на собствената си съобразителност в борбата с мощния си противник. Но Фокс е бил предаден. Аз нямам съратници, нямам никого, с когото да обсъждам подривните си планове и ако някой ме предаде, това ще бъде само собствената ми небрежност или глупост.
Разкритията ме ободряват, защото заниманието ми е самотно и аз често жадувам да споделя с някого триумфа, вълненията от своя бунт. Но тази седмица бележи края на поредния етап от плана ми. Ролята на пикадора е изчерпана, време е на сцената да излезе матадорът.
Започнах с Найт.
Малко съжалявам: през този триместър той ми беше от голяма полза, а и, разбира се, нямам нищо лично против момчето, но то все някога трябва да изчезне — знае прекалено много (независимо дали го съзнава или не), за да може да остане.
Разбира се, очаквах да предизвикам криза. И аз като всички хора на изкуството обичам да провокирам, но реакцията на Стрейтли на малкото ми произведение на оградата му със сигурност надхвърли очакванията ми. Знаех, че ще намери писалката и ще стигне до логичния извод.
Както казах, тези учители от „Сейнт Осуалдс“ са много предсказуеми. Трябва само да натиснеш копчетата, да дръпнеш лоста и да ги гледаш как се самоунищожават. Найт беше вече готов, Стрейтли още узрява. За няколко пакета „Кемъл“ момчетата от „Сънибанк“ се съгласиха да подхранят параноята на стареца; същото направих и с Колин Найт. Всичко е готово, и двамата главни герои заеха позиция за битка. Остана само решаващото сражение.
23
Вярно ли казваш? (лат.). — Бел.прев.