Хроника на птицата с пружина
- Автор: Мураками Харуки
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Культурология
Электронная книга - «Хроника на птицата с пружина». Краткое содержание книги:
Крита Кано беше облечена в една от летните рокли на Кумико: светлосиня, с ажурен десен на птици. Стигаше й точно над коленете. Крита Кано пак беше гримирана като Жаклин Кенеди. Беше си сложила на лявата китка две еднакви гривни.
— Откъде си взела тази рокля? — попитах аз. — Твоя ли е?
Крита Кано ме погледна и поклати глава. Извитите навън краища на косата й се люшнаха приятно.
— Не, не е моя — отвърна тя. — Взех я за малко. Но вие, господин Окада, не се притеснявайте, това няма да създаде никакви неприятности.
— Къде се намираме? — попитах аз.
Крита Кано не отговори. Както и преди, седях в края на леглото. Бях с костюма и папийонката на точки.
— Не се налага да мислите за нищо, господин Окада — рече Крита Кано. — Няма от какво да се притеснявате. Всичко ще бъде наред.
Отново, както предишния път, тя смъкна ципа на панталона ми, извади члена ми и го лапна. Единствената разлика бе, че не се съблече. През цялото време беше с роклята на Кумико. Опитах да се размърдам, но тялото ми сякаш бе овързано с невидими върви. Усетих как членът ми в устата й набъбва и се втвърдява.
Видях как изкуствените й мигли и извитите крайчета на косата й се движат. Гривните й се удряха една в друга с приглушен метален звук. Езикът й беше дълъг и мек и сякаш се увиваше около мен. Тъкмо да свърша, и Крита Кано се дръпна и започна да ме съблича бавно. Свали сакото ми, папийонката, панталона, ризата, бельото и ме накара да легна на кревата. Но и сега не се съблече. Седна на леглото, хвана ме за ръката и я пъхна под роклята си. Не носеше бикини. Усетих колко топло е влагалището й. Беше дълбоко, топло и много влажно. Направо всмука пръстите ми.
— Нобору Ватая няма ли да дойде всеки момент? — попитах аз. — Нали него чакахте тук?
Вместо да отговори. Крита Кано ме пипна по челото.
— Не мислете за нищо, господин Окада. Ние ще имаме грижата. Оставете всичко на нас.
— На вас ли? — попитах, но отговор не последва.
Крита Кано седна върху мен и вкара с ръка члена ми вътре във влагалището си. После започна да върти бавно хълбоци. Докато се движеше, светлосинята рокля се пързаляше по голия ми стомах и бедрата. С разперените й поли Крита Кано приличаше върху мен на грамадна мека гъба, мълком поникнала през опадалата шума под покрова на нощта. Чувствах влагалището й топло и същевременно студено. То се опитваше да ме обгърне, да ме всмуче и същевременно да ме изхвърли. Членът ми ставаше все по-голям и твърд. Имах усещането, че ще се взривя и ще се пръсна. Това бе най-странното чувство, нещо, което надхвърляше обикновената сексуална наслада. Сякаш нещо вътре в жената, нещо особено проникваше бавно през члена ми в мен.
Крита Кано беше затворила очи, беше понадигнала брадичка и се люшкаше бавно напред-назад, сякаш сънува. Виждах как всеки път, когато си поема въздух, гърдите й под роклята се надигат. Няколко косъмчета се бяха измъкнали от прическата и висяха над челото й. Представих си, че се нося сам насред огромно море. Затворих очи и се заслушах — очаквах да чуя как в лицето ми се плискат малки вълни. Тялото ми бе окъпано от хладка океанска вода. Усещах как приливът лека-полека настъпва. Течението ме отнасяше. Реших да изпълня съвета на Крита Кано и да не мисля за нищо. Затворих очи, оставих силата да изтече от крайниците ми и се отпуснах по течението.
Изведнъж забелязах, че в стаята е станало тъмно. Опитах да се огледам, но не виждах почти нищо. Аплиците бяха угасени. Само бледото очертание на синята рокля на Крита Кано се полюшваше върху мен.
— Просто забрави — рече тя, но гласът не беше нейният. — Забрави всичко. Спиш. Сънуваш. Лежиш в мека топла кал. Всички сме дошли от топлата кал, всички ще отидем пак в нея.
Беше гласът на жената от телефона. Тайнствената жена от телефона сега беше върху мен и бе сляла тялото си с моето. И тя беше облечена в роклята на Кумико. Без да усетя, тя се оказа на мястото на Крита Кано. Опитах се да кажа нещо. Не знам какво съм се надявал да изрека, но все пак се опитах. Ала бях прекалено объркан и гласът не ми се подчиняваше. Единственото, което изтръгнах от устата си, беше топъл въздух. Отворих широко очи и се помъчих да видя лицето на жената върху мен, но в стаята беше прекалено тъмно.
Жената не каза нищо повече. Вместо това задвижи бедра още по-възбуждащо. Нежната й плът — едва ли не самостоятелен организъм — обгърна с леко всмукващо движение набъбналия ми член. Зад нея чух или ми се стори, че съм чул, как някой натиска дръжката на вратата. В тъмнината блесна бял лъч. Може би кофичката за лед върху масата бе озарена от светлината в коридора. Или не беше лъч, а наточено острие. Аз обаче не можех вече да мисля. Можех само едно: свърших.