Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)
- Автор: Гиу Ян
- Серия: Рицарят тамплиер #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ростислав Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Рицарят Тамплиер (Пътят към Йерусалим)». Краткое содержание книги:
Арн мълча дълго и отец Хенри го остави да се рее из мислите си, тъй като казаното изискваше време, за да пусне корени в съзнанието на момчето, преди отново да поговорят по въпроса или за нещо друго.
На Арн не му бе трудно да съзре логиката в това, което му бе казал отец Хенри. Предпоставката за подобна логика бе, че всеки камък в постройката се крепи на абсолютна честност и смиреност пред Бога. Иначе всичко това би било извъртане на нещата. След това той се засрами от първата си мисъл, след като бе чул двете опрощаващи думи, а именно, че отец Хенри бе нарушил вярата си от изопачена обич към своя син и че бе прибегнал до особена снизходителност, която няма да важи в други случаи. Беше лошо да мисли така за отец Хенри и Арн прозря, че не е успял да се опази от грях само няколко мига, след като бе получил опрощение на греховете си. Но сега не бе подходящият момент, за да се изповяда отново.
— Така че стигнахме до въпроса за моя собствен грях и този на брат Гилберт, както и за нашата вина за случилото си — въздъхна отец Хенри. — Навън, в другия свят, хората делят другите и ги оценяват по различен начин, като че не всички носят една и съща душа. Там не е като при нас, където никой не е повече или по-малко достоен от останалите. Хората навън не преценяват другия по душата му. Те дори не поглеждат ближния си. Те виждат крепостен или крал, ярл или освободен крепостен. Съзират мъж или жена, които имат или пък нямат видни родители. Горе-долу по начина, по който ти и брат Гилберт оценявате конете. Така е навън, в другия свят. За съжаление е така.
— Но всички хора си имат родители, та всички произлизаме отнякъде: като се стигне чак до Адам и Ева, а и всички се раждаме еднакво голи — възрази Арн с капчица учудване в гласа си.
— Да, естествено, че всички си имаме родители. Ала според начина за преценяване в другия свят, нечии деди са по-бедни, а други имат по-богати родители и наследяват богатства.
— Така че ако човек е роден богат, то той си остава богат, а ако е роден по-висш от останалите, то той не трябва да прави нищо, защото той така или иначе си е по-висш. И тогава не е важно дали човек е добър или зъл, дали е умен или глупав, защото той си е по-висш от останалите? — зачуди се Арн и същевременно изглеждаше забавно проницателен в първите си стъпки на опознаването на външния свят.
— Точно така и точно заради това някои хора от външния свят и до ден-днешен имат крепостни. Не си ли наясно с това? — запита отец Хенри.
— Да… — рече Арн колебливо. — Собственият ми баща имаше крепостни. Това е нещо, за което не съм мислил дълго време, сякаш става въпрос за нещо, което разумът не харесва. Най-често си мисля за майка си по време на вечерната молитва, не толкова много за баща си и никога за това, че той имаше крепостни. Но така си беше. Сега се сещам, че веднъж той обезглави един крепостен. Не помня защо, но никога няма да забравя гледката.
— Е, сам виждаш. И се боя, че баща ти има крепостни и до ден-днешен. Той е от един изтъкнат род и това означава, обмисли думите ми, че и ти принадлежиш към този род. На надгробния камък на майка ти има, както навярно си видял, макар че никога не сме говорили за това, два герба. Единият представлява драконова глава и меч, това е гербът на рода на майка ти. Другият представлява изправен лъв. Това е гербът на рода на баща ти. Това е хералдическият знак на кралския род на Фолкунгите, а ти принадлежиш към него. Изглежда не разбираш какво означава това.