Безсънна (Търсачът в дълбините)

— Персефона! — изкрещя Хелън. — Знам, че си вътре!

— Луда ли си? — Орион се приближи тичешком зад Хелън и се опита да затисне устата й с длан, но тя го отблъсна.

— Пуснете ме да вляза! — кресна тя властно, сякаш в нея се беше въплътила някоя френска кралица от преди революцията. — Настоявам да бъда допусната в градината на Персефона на мига!

Портата щракна и се разтвори със зловещо скърцане. Орион обърна глава към Хелън с увиснала от шока челюст.

— Ако кажеш какво искаш, можеш да го накараш да се случи.

Хелън се съгласи с кимване, все още опитвайки се да проумее как го беше направила. Спомни си началото на разговора и как на шега бе казала на Орион, че „не иска да ги нападат“ тази нощ. Бяха вървели много дълго, без да срещнат никакви чудовища. После тя поиска градината на Персефона да се появи като по магия и това се бе случило.

— Но трябва да знам точно какво искам, а после да помоля за него на глас — каза тя.

Лицето й се изкриви в печална гримаса и от гърдите й се откъсна болезнен стон, когато си спомни преживените мъчения. Увиснала от перваза. Затворена в дървото. Хваната натясно в адската къща. Най-лошото — давеща се в ямата. Силата я напусна и краката й се подкосиха, но нямаше да падне. Не и сега.

— Толкова пъти съм страдала тук долу, а съм можела да сложа край на това, когато поискам — продължи тя с горчив монотонен глас: имаше нужда да го каже, за да го повярва. — Всичко, което е трябвало да направя, е било да изрека на глас какво искам да се случи, и то е щяло да стане. Прекалено лесно е.

— Колко си млада! — мелодичен, но изпълнен с меланхолия глас достигна до тях от вътрешността на огромната, позлатена клетка. — Да знаеш какво наистина искаш и да имаш увереността да го кажеш, са две от най-трудните за изпълнение неща в живота, млада принцесо.

Хелън обмисли това за миг и неохотно призна пред себе си, че е съгласна. Ако поискаше Лукас, и го получеше, щеше да е виновна в нещо, което щеше да я накара да се почувства далеч по-зле, отколкото една счупена кост.

— Влезте и ми погостувайте. Обещавам, че нищо лошо няма да ви се случи — продължи гласът, подканвайки ги любезно.

Хелън и Орион се спогледаха, минаха заедно през отворената порта и влязоха в градината на Персефона.

Пъстри петна от светлина се простираха в дантелени лъчи от пода до тавана. Мъждивата светлина, която проникваше през клетката и надвисналия балдахин от странна растителност, падаше върху тъмнозелените листа, които искряха и блестяха навсякъде наоколо, а танцуващата светлина създаваше илюзията за нежен бриз.

Хелън се промъкна по-близо до храст, който й заприлича на люляков, и шокирано затаи дъх, когато усети допира му. Когато се наведе да огледа храста, видя, че цветчетата всъщност бяха пурпурни скъпоценни камъни, фино издялани и нанизани заедно, за да създадат почти съвършени имитации на истински цветя. При по-внимателен оглед Хелън видя, че листата също не бяха истински, а изтъкани от копринени конци. Нищо не беше истинско. Нищо не растеше тук.