Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Сто и петдесет хиляди долара — повтори Джон Д.
— Приблизително — рече Корин.
— Доста пари са — повтори Жозефин.
— Е, помислете спокойно дали можете да си позволите да отделите толкова много пари — каза Корин и Изабел се възхити на спокойствието му. — Така ще ни се облекчат задълженията и ще намалим месечните плащания. След около пет години ще започнем да връщаме парите.
Жозефин започна да се смее.
— Значи не ги искате безвъзмездно?
— Разбира се, че не.
— В такъв случай можем да помислим, нали, Джон Д.?
Джон Д. кимна.
— Ако не се лъжа, това също е вегетарианско — каза той и посочи към палачинките с тиквички. — Въпреки това поздравления за готвачката. Чудесно е така — само със зеленчуци.
Десета глава
Лавандулата се покри с цвят и както бе предсказала през април леля Жермен, цялата околност ухаеше на нея. Ароматът й сякаш доминираше над всички останали, особено през нощта. Специално в „Ринкинкин“ имаше доста лавандула, но на нея гледаха като на украса, не като на реколта. При Жур обаче имаше две ниви с лавандула, които изглеждаха точно както Изабел ги познаваше от пощенските картички. Лавандуловите храсти се простираха в дълги редици по лекия склон, подобно на големи, успоредно движещи се кервани от таралежи, и Изабел не завиждаше на госпожа Жур за работата, която й предстоеше. Тук лавандулата все още се береше ръчно със сърповиден нож. Лавандуловите пръчки се връзваха на снопи и се носеха право в дестилационната във Форкалкие. На Изабел това й се струваше толкова романтично и тя реши да снима госпожа Жур по време на беритба — ако й бъдеше позволено — и да прати на леля Полет снимките със стръкче от лавандулата.
Най-добре да изпрати на леля Полет и снимки от тази нощ, в която заедно с Корин се разхождаха сред прасковените дървета чак до лавандуловите ниви. Луната светеше и всичко сякаш бе потопено в лавандулово синя светлина.
— Дори небето е виолетово — каза Изабел на Корин. — И всичко, всичко ухае на лавандула. Прекрасно е.
— Лавандулови нощи — рече Корин и я притегли към себе си. — Дори целувките имат вкус на виолетки.
— Лавандулови целувки. — Изабел остави думата да се стопи с наслада на езика й.
— Лавандулови грижи — въздъхна Корин. — Не вярвам, че ще смекчим сърцето на Жозефин. Ако изобщо има такова. От години си мисля, че тайно го е заменила с камък.
Изабел не можеше да не се съгласи с него.
— Но навярно на Джон Д. ще му е неудобно, при неговите възможности, да откаже една толкова малка сума. Особено след като знае, че от това зависи съществуването ви.
— Съществуването ни — поправи я Корин. — Ти също си част от нас.
— Тогава позволи ми най-после и аз да дам пари — каза Изабел. — Не са много, но можеш да гледаш на тях като на зестра. А когато се разведа, ще получа наистина много пари. Издръжката и половината от стойността на къщата правят над четиристотин хиляди марки дори ако адвокатът на Фритьоф продължи да изопачава това, което може да се изопачава. Четиристотин хиляди марки са три пъти повече от един милион франка! Къщата на Фритьоф си я купихме още преди смъртта на баща му. В нея е вложен първият ми спестовен влог за строеж и всичките ми тогавашни спестявания. Фритьоф може да беснее, да хленчи и да ругае, но моят адвокат казва, че другата пролет ще бъда една богата жена.
— Искаш ли да се омъжиш за мен? — попита иронично Корин.
— Да — каза Изабел без следа от ирония.
— Тогава ме целуни.
Изабел го целуна и след цяла вечност погледна над раменете му към лавандуловите ниви.
— Какво ли е усещането да легнеш в лавандулата? Имам предвид, да се любим там.
— Да пробваме — рече с готовност Корин.
Както винаги, Изабел отдели толкова време да пропъди умората му, колкото му беше нужно отново да се ободри.
При това беше два часът сутринта и всички, освен щурците, които свиреха неуморно, спяха дълбоко и непробудно.
На следващия ден беше неделя и сега, когато реколтата беше вече прибрана, закусваха по-късно. От рано сутринта беше толкова горещо, че дори Изабел си представяше колко хубаво би било да има басейн, в който да се освежи. По време на горещите дни в къщата също беше топло, макар че капаците на прозорците по цял ден бяха затворени и се проветряваше само нощем. Топлият нощен въздух обаче ни най-малко не разхлаждаше. Колкото по-нависоко се качваш, толкова по-топло ставаше. На втория етаж под покрива се усещаше смазваща жега и дори дума не можеше да става за спане. Затова преместиха леля Жермен заедно с болничното й легло в салона, най-хладното помещение в къщата, ако не се брои избата. Старата жена трудно понасяше жегата, тя изглеждаше още по-объркана от обикновено.