Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— В леглото няма да се виждат — каза великодушно Лоран.
Матилд беше приготвила вечерята, изцяло ръководена от мотото „Любовта минава през стомаха“, и с надеждата, че звездното меню ще отприщи щедростта на сестра й и нейния любим.
— Като начало нека не повдигаме въпроса за Лоран — беше казала боязливо госпожа Сесил, а Матилд рече:
— По-добре изобщо да не си отварям устата. Така няма опасност да кажа нещо, с което да засегна Жозефин.
— А аз няма да отварям дума за Америка — реши госпожа Сесил.
— Аз също — присъедини се и Ермелин. — Макар да съм на мнение, че всички американци са откачалки.
— Да, особено този. Прилича на каубой, а дори не може да язди — каза Бертран. — Но на мен не ми пречи! Стига да отпусне един милион франка и „Ринкинкин“ да си остане това, което е, пък той нека си бъде какъвто си ще.
— Не е нужно да ги докосваме с кадифени ръкавици — ядоса се Корин. — Не сме някакви просяци! Тук става въпрос както за нашите дялове от „Ринкинкин“, така и за дела на Жозефин. Така че е само в неин интерес да ни даде този заем.
Всички кимнаха, но никой не беше толкова убеден.
— О, това мирише превъзходно — каза Джон Д., когато двамата с Жозефин най-после се появиха на терасата.
Той говореше на английски, по-скоро на американски, но всички, с изключение на Лоран, го разбраха. Това се дължеше на многото американски, австралийски и канадски студенти, които настаняваха тук всяка година по време на прибирането на реколтата. Изабел също не говореше лошо английски, защото в единайсети клас беше посещавала една година някакво висше училище в Брайтън.
— Да, Матилд приготви за нас менюто, заради което нейният ресторант е получил две звезди — каза тя.
— Твоят ресторант ли, Матилд? — Жозефин се усмихна на по-голямата си сестра, която тъкмо поднасяше печени тиквички. — А аз си мислех, че само работиш там.
— Внимателно, горещи са! — Матилд сложи пред Жозефин една изкусно подредена чиния.
Изабел беше удивена колкото от прекрасните ордьоври, толкова и от каменното и невъзмутимо изражение на Матилд.
„Само да не се поддаваме на провокации, беше казала още преди това в кухнята тя. В противен случай ще се скараме, преди да сме си изпили аперитива.“ Само че те вече си бяха изпили аперитива — леденостуден коктейл, — докато чакаха Жозефин и Джон Д. Матилд пък беше пила в кухнята бяло вино, поне един литър от следобеда насам, а Лоран и Изабел по разбираеми причини предпочетоха безалкохолни напитки.
Жозефин въздъхна видимо опечалена.
— Значи още се трепеш за по няколко франка на месец, а, Матилд? И излиза, че в „Мишлен“ не пише твоето име, а името на шефа ти експлоататор.
— Така е — отвърна Матилд и побърза да се върне в кухнята.
— Горката Матилд — каза Жозефин. — Сигурно е ужасно да си на прага на четирийсетте и да нямаш нищо налице: нито мъж, нито кариера, нито дете, нито дом, нито дори вълнуващ живот!
Корин понечи да отговори, но получи сритване от Изабел и предупредителен поглед от госпожа Сесил.
Вместо него госпожа Сесил каза любезно:
— Мисля, че Матилд може да се гордее с кариерата си.
— Несъмнено — добави Изабел. — Прочетохте ли статията в майското издание на „Шепот от кухнята“, където пишеше за нея? Наричаха я царицата на провансалската кухня и аз мисля, че е съвсем основателно!
Жозефин не беше единствената, която погледна учудено Изабел — никой не беше чувал за статията в „Шепот от кухнята“, както и че изобщо съществува списание с такова име.
Само госпожа Сесил не чу възражението на Изабел. Тя все още обмисляше как да защити честта на по-голямата си дъщеря:
— А относно вълнуващия живот: някои хора предпочитат да водят порядъчен живот.
— Това някакъв намек ли беше? — попита Жозефин. — За твое сведение, моят живот е порядъчен и въпреки това вълнуващ!
Корин отново си отвори устата, но Изабел го изпревари:
— Мога да си представя. Сигурно е прекрасно във Флорида! Завиждам ви!
Нейният възторжен тон сякаш посмекчи Жозефин.
— Да, Флорида е съвсем друго нещо. Изобщо в Америка всичко е по-различно, отколкото в Европа. Много е… динамично!
— Пък и ние, американците, сме млада нация — намеси се Джон Д. — При нас всичко е възможно. И ако някой успее в нещо, ние му се радваме от все сърце. Такова нещо като завист ние не познаваме.