Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Но спокойното, лавандулово синьо настроение беше измамно.
На следващия ден получиха обаждане от Антибите. Лоран каза с нещастно гласче:
— Бабо, моля те, вземи ме. Искам вкъщи.
— За бога, какво се е случило?
— Моля те, бабо, вземи ме вкъщи.
С много усилия госпожа Сесил успя да се свърже с Жозефин по телефона, но тя отказа да върне момчето в „Ринкинкин“. Според нея Лоран нямал причини да се оплаква.
— Ужасно сте го разглезили — каза тя. — Станал е противно малко мрънкало. А можеше толкова добре да си прекара тук!
— Доведи го у дома, мъчно му е за вкъщи!
— По всякакъв начин се опитва да ни провали почивката. А Джон Д. толкова много се нуждае от нея!
— Моля те, нека се прибере, така и Джон Д. ще си почине по-добре.
— Аз съм негова майка! Превърнала си го в малко чудовище. Излага ме пред приятелите ми.
— Моля те, Жозефин. Доведи го тук, ние ще се погрижим за него.
— Как си го представяш? Не мога да тръгна просто ей така…
— Тогава ние ще дойдем да го вземем.
— От мен да мине. Но да не вземеш после пак да кажеш, че съм го изоставила.
Госпожа Сесил затвори телефона и се разплака.
— Горкото момченце — каза тя, макар на Изабел да й се струваше, че плаче и за горкото момиченце, което някога е била Жозефин. — Веднага трябва да си го приберем.
— Аз ще дойда с теб — предложи Корин. — Може би ще успеем да поговорим още веднъж с Жозефин поне да се откаже от изплащането на дела си.
— Какво му е направил този американец на момчето? — съскаше Бертран. — Така ми се иска и аз да дойда и хубавичко да му фрас… да му кажа какво мисля!
Но Корин и госпожа Сесил тръгнаха сами за Антибите. Матилд беше на работа, а Изабел, Бертран и Ермелин останаха в „Ринкинкин“ да пазят къщата. Корин и госпожа Сесил завариха Лоран физически невредим госпожа Сесил тайно се опасяваше да не открие синини и други подобни знаци за малтретиране, — но радостта, с която ги посрещна той, ясно говореше за душевното му състояние.
— Тук е толкова тъпо — прошепна Лоран в ухото на госпожа Сесил, която в същото време се усмихваше смутено на американските приятели на Жозефин, наели подобната на замък вила. — По цял ден си правят коктейли, пекат се на слънце или плават с яхтата. Дори не ползват платната, а включват мотора. Синът им е един тъп ревльо, все иска да си играем с някакво влакче, а пък аз не желая. И кучето не е никакво куче, а един пудел и на всичкото отгоре са го боядисали в прасковен цвят!
— Всички тук са толкова мили с него — каза Жозефин. — Но той се държи като лигаво бебе. Наистина съм много разочарована от теб, Лоран.
— И аз от теб — прошепна той тихо, но все пак доста близо до ухото на госпожа Сесил.
Джон Д. и американските приятели на Жозефин се стараеха да се държат гостоприемно. Освен това приятелите бяха много заинтригувани от семейството на Жозефин. За разлика от Джон Д., те проявяваха жив интерес към живота в едно провансалско прасковено имение. Помолиха Корин и госпожа Сесил да си починат няколко часа, преди да отпътуват в горещата си кола — отдалеч се виждаше допотопното рено, което нямаше как да е снабдено с климатик, — сервираха им питиета, а накрая — и вечеря на терасата.
Не можеше да се отрече, че гледката към морето беше феноменална, питиетата също не бяха никак лоши.
Сега, когато Лоран знаеше, че ще се прибере в „Ринкинкин“, весело се цамбуркаше в басейна с формата на бъбрек и дори си играеше с „тъпия ревльо“, петгодишния чипонос син на домакините.
Жозефин се почувства длъжна да се оправдае. С драматични думи тя разказа за краткия си брак с парижкия бизнесмен, който, едва научил за Лоран (непланиран), се развел с нея и я оставил сама с дете и без пукнат франк.
— Адски трудно е да си самотна майка — обясняваше тя и наистина й се появиха сълзи в очите. — Хем трябва да издържаш себе си и детето, хем и да се грижиш за него. Но няма как и двете едновременно. Така че се наложи да оставя Лоран на семейството си и това разбиваше сърцето ми.
Приятелите кимаха с разбиране и съчувствие. Корин и госпожа Сесил се въздържаха да напомнят на Жозефин, че наистина е оставила Лоран на семейството си, но по никакъв начин не се е погрижила за издръжката на двамата. Нейното търсене на работа се състоеше в това, да се грижи за себе си, да се конти и да отиде в Париж, за да си намери там възможно най-скоро нов богат мъж. Накрая сметките й излязоха точни. Джон Д., който седеше до нея пиян и държеше ръката й, беше живото доказателство.