Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
Изабел кимаше в знак на съгласие, всички други се бяха съсредоточили в яденето.
— Вземете например нашата фирма. Допреди двайсет години още никой не беше чувал за хотелите „Дивайн“. Днес всички говорят за нас. Ние сме на всички хубави кътчета по света.
— Колко хотела казахте, че има фирмата ви?
— Двайсет и четири — отговори Джон Д. — Планираме да направим двайсет и петия тук, във Франция.
— А пък аз си мислех, че хубавите места по света са повече от двайсет и четири — промърмори Корин на френски.
Изабел беше напълно съгласна с него. Скучни, многоетажни паралелепипеди с ужасни стъклени куполи — това беше запазената марка на хотелите „Дивайн“. Може местата, където се намираха, и да са били хубави преди построяването на хотелите, но после? Абсурд.
— Къде ще бъде двайсет и петият хотел „Дивайн“? На Лазурния бряг ли?
Джон Д. поклати глава.
— Не. Според проучванията на пазара Прованс би бил по-подходящо място. Макар че лично аз предпочитам крайбрежията. Наши приятели са си наели през лятото вила там. Къде точно беше, скъпа? Сен Тропе?
— На Антибите — поправи го снизходително Жозефин. — Фантастична вила с басейн и яхта с платна. Седем спални, седем бани, всичко в мрамор. Поканиха ни да отседнем при тях. Идната седмица ще им гостуваме.
— Още идната седмица? Мислех, че ще останете по-дълго тук — каза госпожа Сесил. — От толкова време не сме се виждали. А Лоран…
— О, мамо, много добре знаеш колко ужасно се чувствам тук в разгара на лятото. Нямате дори басейн, в който да се разхладиш.
— Имаме чудесен гьол за поене на конете — прошепна Бертран на Ермелин, която като никога се съгласи с него. Гьолът за поене на конете щеше да е идеалното място за Жозефин!
— Но Лоран…
— Разбира се, Лоран ще дойде с нас. Нашите приятели също имат малък син. И куче. Ти обичаш кучета, нали, Лоран?
Лоран кимна стъписан.
— Виждаш ли? — Жозефин се усмихна сладко на майка си. — Значи утре или вдругиден ще тръгнем с Лоран за Антибите, та и той да усети нещо от лятната си ваканция. А и да не ви се натрапваме повече.
— Може ли да си взема костенурката?
— Костенурката ли? За костенурката определено ще е по-добре, ако се разделиш с нея за няколко седмици. Ние ще живеем направо на морето и ще плаваме много, да знаеш. Солената вода и соленият въздух изобщо не са полезни за костенурките.
— Разбирам. — Лоран се замисли дали при това положение да не си остане вкъщи.
Измамно доброто настроение се беше изпарило. Изабел забеляза, че всички на масата — с изключение на Джон Д. — гледат мрачно Жозефин. Това не беше добро начало за предстоящия разговор относно единия милион франка. Тя реши да поведе неангажиращ разговор, преди госпожа Сесил или Корин да зададат други въпроси на Жозефин, свързани с Лоран.
— Какво означава това Д. в името ви? — обърна се тя дружелюбно към Джон Д. — От „Дивайн“ ли идва?
Джон Д. се засмя.
— Не, макар че, разбира се, би било подходящо.
„О, сигурно. Божественият Джон.“ Изабел се насили да се усмихне чаровно, за да не издаде подигравателните си мисли.
— Не, идва от едно място във Флорида, в което съм, ха-ха-ха, в което съм заченат. Как мислите, кое е това място?
Джон Д. огледа всички около масата, сякаш им беше задал безумно трудна гатанка. Всички, с изключение на Жозефин, която отегчено бе забила поглед в изящния си маникюр, го гледаха втренчено, сякаш е едно от седемте чудеса на света.
— Какво попита той? — прошепна госпожа Сесил.
— Къде са го заченали родителите му — отвърна Матилд.
— Е, ние откъде можем да знаем?
— Тогава може да е имало фойерверки по цял свят.
— Фойерверки ли? — повтори леля Жермен, която понякога показваше учудващо остър слух. — О, много се надявам госпожица Дидьо да ми позволи да погледам фойерверките.
— За жалост изобщо не познавам Флорида — каза накрая Изабел. — Честно казано, чувала съм само за Палм Бийч и Кейп Канаверал, но те не започват с Д.
— Помислете малко де — насърчи Джон Д. останалите, но те го гледаха безпомощно.
Устните на Корин произнесоха безмълвно думата „Дисниленд“ и Изабел за малко да избухне в гръмогласен смях. Тя срита Корин под масата.
— Диърфийлд Бийч — каза тържествено Джон Д.
— Значи цялото ви име е Джон Диърфийлд Бийч? — попита невярващо госпожа Сесил и го повтори още веднъж на френски.
— Тези американци са откачени — изръмжа Ермелин също на френски.