Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Лавандулови нощи - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лавандулови нощи

Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:

Прованс — мястото на контрастите и художниците, родината на слънцето, цветовете и ароматите, земя на трубадури и кръстоносци, на булевардни танцьори и щастливи безделници. Историята на семейство Ле Бер се разиграва между Камарг, на югоизток, светските курорти на Лазурния бряг, на юг, и суровите планини, редящи се една след друга в далечината, на север.
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 100
Перейти на страницу:

В дълбоките сенки на терасата някъде до преди обед се търпеше, макар маслото да се топеше още преди да си го намазал на кроасана.

Въпреки горещината Жозефин изглеждаше в прекрасно настроение. Може би вече обмисляше пътуването до Антибите и усещаше свежия морски вятър на яхтата.

— Обмисляхме как можем да ви помогнем и намерихме решение — каза тя, когато цялото семейство бе седнало на масата. Ермелин и Бертран ги нямаше, обикновено в неделя те ходеха на гости на децата и внуците си в Систерон.

— Значи ще ни помогнете? — В гласа на Матилд ясно се долавяше недоверие.

— Разбира се — каза Джон Д. — Ще бъде много жалко, ако банката продаде всичко тук на търг.

— Така е — съгласи се госпожа Сесил. От голямата изненада гласът й бе съвсем пресипнал. Да не се окаже сега, че бъдещият й зет не е толкова лош човек?

— Джон Д. има страхотна идея — продължи Жозефин. — Кажи им я, Джон Д.

Джон Д. разтвори на масата един шарен проспект. Направи го с помпозен жест, подобно на магьосник, който вади зайче от цилиндъра си.

— Ето, хотел в Прованс!

Изабел се наведе заедно с останалите над проспекта.

— Това е хотел „Дивайн“ на Бахамите — каза тя.

— Точно така. — Джон Д. сияеше. — Но само си го представете тук. Хотел „Прованс“.

— Какво иска да каже той? — попита госпожа Сесил, сякаш внезапно изгубила способността си да разбира английски.

— Нямам представа — отвърна Матилд, също объркана. — Хотел „Прованс“ е един празен хотел в подножието на Лазурния бряг.

— Всеки може да кръсти хотела както си иска — обясни Джон Д. — Но този може да се казва хотел „Дивайн Прованс“. Звучи по-добре.

— Аха, вие говорите за вашия хотел в Прованс? — помисли си, че най-после се е сетила госпожа Сесил.

— Аз още не разбирам какво общо има това с нас — призна Матилд.

— Аз обаче разбирам — рече Корин. Гласът му звучеше съвсем спокойно, но очите му искряха заплашително. — Нашият бъдещ зет иска да превърне „Ринкинкин“ в хотел.

Жозефин сияещо се усмихна.

— Това не е ли брилянтна идея?

Лоран неспокойно се размърда на стола.

— Може ли да отида при костенурката си?

— Върви — каза разсеяно Матилд и момчето изчезна.

— Хотел ли? От „Ринкинкин“? Но, скъпо дете, как ще стане това? — Госпожа Сесил съвсем престана да разбира.

— Трябват ни един милион франка, а не някакви американски туристи, които да пречат на работата ни — рече Матилд.

— Ще получите много повече от един милион франка — каза Жозефин. — Ще получите нов живот.

— Наистина всичко е съвсем просто — заключи Джон Д. — Вие имате проблем, а ние го решаваме.

— Да, но как? — Изабел си представяше едно прекрасно ремонтирано крило за гости, три малки, но тихи спални, евентуално с баня, към тях — красиво обзаведена трапезария, а пред нея — тераса с шезлонги. „Семейна почивка в Прованс — ще ви струва само един милион франка.“

— Да, как? — изимитира я Жозефин. — Скъпа моя Изелда, наистина се вписвате много добре тук с вашата трогателна наивност!

— Казвам се Изабел — поправи я тя. Това, че Жозефин все бъркаше името й, неволно или нарочно, започна да й лази по нервите.

— Значи Джон Д. ще постъпи както навсякъде по света — каза студено Корин. — Ще изравни „Ринкинкин“ със земята и ще построи един грозен замък „Дивайн“ заедно със стъкления купол. Тази фирма никога не е държала на традиционен туризъм, нали?

— За замъците „Дивайн“, както иронично ги наричате, случайно архитектът е получил награда за дизайн — обясни Джон Д.

— Вероятно през седемдесетте години това е било нещо уникално — рече Корин. — Но днес е само уникално безвкусно. Просто е смешно „Ринкинкин“ да се превръща в хотел „Дивайн“.

— Безспорно — съгласи се госпожа Сесил. — Тук никой няма да търпи такава сграда! Има си строги предписания за строеж, старата къща е архитектурен паметник и изобщо…

— Ще се учудите, госпожо, с какви трудности сме принудени да се справяме, преди да построим един хотел. Парите и изгледите за работни места отварят вратите и сърцата и в най-строгата общинска управа. Освен това опазването на околната среда е наш приоритет.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 100
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)