Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Да, като нищо — съгласи се Корин.
Същата вечер Матилд говореше, разбира се, за Жозефин. През целия ден не бяха говорили за нищо друго.
Жозефин беше събрала багажа си. Заедно с Джон Д., купищата куфари и Лоран тя си тръгна още преди обед, оставяйки след себе си цяла редица хора със смутени лица, които не плачеха само заради Лоран. А той, притиснат между кашоните на задната седалка, имаше далеч не радостно, но все пак доверчиво изражение. Една почивка с майка му във вила с басейн, яхта и куче не му се струваше никак непривлекателна. Момчето беше твърдо убедено, че след седмица-две отново ще си е у дома.
Матилд обаче не беше толкова сигурна.
— Имам усещането, че няма да го върне тук — каза тя, когато откритият мерцедес се изнасяше по входната алея. Никой, освен Лоран не махаше. — Само за да ни ядоса.
— Глупости — не се съгласи госпожа Сесил. — Разбира се, че ще го върне. През август той започва училище и изобщо… тя не е лошо момиче…
Всички, освен Изабел, пиха вечерта вино, плодово розе, което Матилд бе изстудила с лед. Ермелин и Бертран се бяха върнали от Систерон и научиха за случилото се сутринта.
— Знаех си, че е намислила нещо — изръмжа Ермелин. — Тя е лукава. Такава си беше от дете. Бертран винаги го е твърдял.
— Ермелин — упрекна я госпожа Сесил. — Все пак говорите за дъщеря ми.
— Хранили сте змия в пазвата си — допълни Ермелин.
— Само да издържим още една година, после ще бъда богата жена — рече Изабел. — Междувременно мога да изтегля кредит. Предвид това, което очаквам от Фритьоф, сигурно ще ми отпуснат.
— И дума да не става — възрази Корин.
— Но защо не, Корин? — попита Матилд. — Сега тя е част от семейството.
— Защото и без това няма да стигне. Трябва ни не само този милион, а и още сума ти пари, които да изплатим на Жозефин. Тя ще си наеме високоплатен адвокат и ще ни съсипе.
— Да, но ако толкова настоява, ще получи само тази част от наследството, която й се полага по закон — каза Изабел. — А аз мисля, че при развода си ще получа повече от един милион франка. Само къщата в Хамбург струва четири пъти повече.
Корин въздъхна.
— Би било ужасяващо да спасявам имението с парите на бившия ти съпруг!
— Това не са негови пари — отвърна раздразнено Изабел. — Казах ти, че и аз съм вложила в тази къща и те ми се полагат по закон!
Леля Жермен се огледа търсещо.
— Но къде е симпатичният рус сервитьор, който сутринта беше тук?
— Уволнен е, лельо — отвърна госпожа Сесил. — Сега сервира долу, на Антибите.
— Жалко — каза леля Жермен. — Така ми се искаше да ми направи един масаж.
Все пак поне беше възнаградена с няколко уморени усмивки от посърналите си сътрапезници.
Жегата продължаваше. По на запад, в Луберон, току избухваха горски пожари, а също и в подножието на Лазурния бряг. Навсякъде ухаеше на лавандула, а нощите бяха така наситено виолетови, че свят да ти се завие. Прасковените дървета предлагаха лятната си реколта, цъфтяха за втори път и даваха за втори път плодове, макар далеч не в количествата от първата. Въпреки че по цял ден работеше на полето, Корин прекарваше половината нощ с Изабел навън на сравнително свежия нощен въздух, докато се умори достатъчно, за да заспи.
Двамата се отказаха да се любят в лавандуловите ниви, защото не беше достатъчно удобно, но най-вече заради госпожа Жур, която поради голямата жега започваше да бере лавандулата още през нощта. Представата как госпожа Жур, заплашително размахваща сърп, може да ги хване, не беше особено приятна и те отново решиха да се наслаждават на старото желязно легло на леля Жермен. Всяка нощ, прекарана с Корин, беше за Изабел като откровение, макар че, може би предвид бременността й, ласките им бяха много по-леки и по-нежни. Тя всеки път си мислеше, че може би е най-щастливият човек на земята, когато после, приятно изтощена, лягаше до Корин и през отворения прозорец нахлуеше лек вятър, надувайки мрежата за насекоми.
— Знаеш ли — обърна се към Корин, — докато ни липсват само пари, реално нищо не ни липсва.
И преди той да отговори, Изабел заспа. Корин се вслушваше в спокойното й, дълбоко дишане и мислеше, че тя има право. Бяха здрави, очакваха дете, а навън лавандулата така приказно цъфтеше, че не те оставяше нито за минута да се усъмниш в съществуването на Бог. И с финансовите проблеми щяха да се оправят, дори ако се наложеше да отстъпи пред настояванията на Изабел, като й позволи да изтегли кредит на свое име.