Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Ще се запознаете с Диърфийлд Бийч, когато дойдете на сватбата ни през октомври — каза Жозефин. — Всички сте най-сърдечно поканени. Без вас, разбира се. — Последното бе адресирано до Бертран и Ермелин и поради суровостта, с която беше произнесено, постави всички в неудобно положение. — Е, и леля Жермен ще е по-добре да остане тук! Вероятно и вие. — Жозефин погледна към Изабел. — Дотогава ще бъдете в доста напреднала бременност, така че няма да може да летите. Повечето самолетни компании вече не допускат жени след седмия месец. Навремето, когато бях бременна с Лоран, не можех да отида дори на почивка със самолет.
— Флорида е доста далеч от къщи — каза госпожа Сесил. — Надявах се сватбата ви да се състои тук, в „Ринкинкин“. Нали първият път мина само с подписване в гражданското в Париж и…
— Това ще бъде американска сватба, като по филмите — прекъсна я Жозефин. — Огромен балдахин, хиляди цветя, венчавка под открито небе с изглед към морето. Ще има петстотин гости.
— И всички те могат да нощуват в нашия хотел „Дивайн“ — добави Джон Д. — После ще прекараме медения си месец на Бахамите, там също имаме хотел.
— Сигурно така е практично — каза госпожа Сесил. — Все пак се надявах…
— За теб остава да организираш сватбата на Корин с… ааа… Анабел — каза Жозефин. — Предполагам, че ще се ожените, за да не е извънбрачно детето ви, нали, Корин?
— Ами, за съжаление, аз още не съм се развела — намеси се Изабел и побърза да се изправи, за да събере празните чинии и да ги отнесе в кухнята при Матилд.
— Кажете на готвачката, че беше много вкусно — извика след нея Джон Д. — По принцип не съм почитател на вегетарианската кухня, но това наистина ми хареса.
— Оттатък е ужасно — каза Изабел на Матилд, която тъкмо подреждаше следващия ордьовър в чиниите.
— Знам. Затова предпочитам да готвя. Не мога да остана и две минути с Жозефин, без да се скарам с нея. Винаги е така.
— А аз, глупачката, винаги съм мечтала да имам сестра — рече Изабел.
Когато двете с Матилд донесоха второто ястие — ухаещи палачинки с тиквички, — темата се беше сменила. Сега говореха за „Ринкинкин“.
— Господин Юго казва, че вече не сте му клиенти.
— Господин Юго е данъчен съветник, Жозефин, не адвокат — обясни Корин. — Но да, той вече не работи за нас. Просто не се справя достатъчно добре. А сметките му са солени.
— Но ти не можеш да държиш отговорен данъчния си съветник за това, че имението върви към фалит — възрази Жозефин.
— „Ринкинкин“ няма да фалира — рече остро госпожа Сесил.
Жозефин сладко се усмихна.
— Нима? Аз обаче имам съвсем друга информация. Господин Юго казва, че е само въпрос на месеци да обявят къщата ви за публична продан.
— „Ни“ — каза Матилд.
— Моля?
— „Ни“ — повтори Матилд. — Ще обявят къщата ни за публична продан, защото една четвърт от нея е твоя.
— Искаш да кажеш, една четвърт от дълговете!
— Кредитите ще ни строшат главата — обясни Корин. — Иначе прасковите всяка година носят все по-добри печалби. Ако не бяха кредитите…
— Аз още преди казах, че трябва да продаваме! Сега нямаше да си имаме проблеми. Когато банката обяви всичко тук за публична продан, трябва да се радваме, ако изобщо остане нещо за нас.
— Така е. Затова на всяка цена трябва да избегнем публичната продан. — Никой не поглеждаше палачинките с тиквички пред себе си, само Лоран и леля Жермен си хапваха невъзмутимо. — Пресметнахме, че с еднократна сума от един милион франка ще предотвратим най-лошото и ще изведем имението на зелено.
— Да, но никоя банка няма да ви отпусне този заем — каза Жозефин. В ушите на Изабел това прозвуча едва ли не злорадо.
— И ние нямахме предвид банка — отвърна меко Корин. — Мислехме за заем от частно лице. — Той направи малка пауза, в която всички притаиха дъх, и после добави: — Честно казано, мислехме си за теб.
— За мен ли? По-скоро имаш предвид Джон Д., нали?
— Ако Джон Д. е готов да отпусне един милион франка, за да спасим родния ти дом, да.
— Значи искате да смучете пари от бъдещия ми мъж?
— Да — отвърна много спокойно Корин. — Около един милион франка.
— Един милион франка — повтори бавно Жозефин. — Е, това са доста пари, нали, Джон Д.?
— Колко прави това в долари? — попита Джон Д.
— Може би сто и петдесет хиляди — предположи Корин. Обърнати в долари, този един милион франка изглеждаше направо смешна сума.