Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
В това напрегнато време тя неусетно беше поела цялото счетоводство на имението. Сега, когато всеки ден имаше оборот и се плащаха заплати на помощниците, имаше много за събиране и изваждане. И макар че оборотът беше идеален, с парите едва успяваха да запълнят дупките, останали от дългия сух период през зимата и пролетта. Когато банката си получеше неизплатените вноски и се покриеха минусите по разплащателната сметка, това, което щеше да остане от парите, представляваше жалка сума.
— Вече е крайно време сестра ти да пристигне — каза Изабел на Корин.
Жозефин на два пъти беше отлагала идването си.
— Просто гледа да не се включи в прибирането на реколтата — предположи Матилд. — На бас, че другата седмица, когато всичко приключи, ще се довлече с гръм и трясък.
— Крайно време е, горкият Лоран всеки път се разочарова, когато майка му се обади и отложи пристигането си — поясни Бертран. — Той не го показва, но аз си знам.
Всички в „Ринкинкин“ тръпнеха от страх, че Жозефин и Джон Д. само ще се изсмеят на молбата им за един милион франка, тайно се страхуваха и да не отведат със себе си Лоран.
— Не че толкова го обича и й липсва, а само за да ни ядоса — каза Матилд на Изабел, която вече бе започнала да изпитва неприязън към Жозефин още преди да я е срещнала.
Но най-после и това се случи. Както предвиждаше Матилд, Жозефин и бъдещият й съпруг се появиха през уикенда, в който микробусът на господин Сюмер за последен път потегли с товар праскови. Майката на Лоран и бъдещият му пастрок пристигнаха в открит мерцедес, чийто багажник и задната седалка буквално се пръскаха от куфари и кашони. Изабел тъкмо се приготвяше в крилото за гости за вечеря. Тя хвърли поглед крадешком от прозореца на банята към двора и под прикритието на ластарите на бугенвилията разгледа на спокойствие новодошлите.
Жозефин беше много красива жена — с перфектния си млечен тен, зелените очи и тъмните къдрици видимо приличаше на майка си, на брат си и сестра си. За разлика от тях обаче, тя беше ниска, а изящната й фигура бе облечена изключително скъпо и елегантно, толкова модерно, че в сравнение с нея дори изисканата Изабел изглеждаше вчерашна провинциалистка.
Джон Д., наследникът на империята „Кенеди-Дивайн“, също се беше намъкнал в скъпи елегантни дрехи. Само часовникът на ръката му сигурно струва хиляди долари, прецени Изабел иззад бугенвилията и не можеше да се отърве от усещането за поразителната му прилика с Фритьоф. Джон Д. Кенеди беше висок мъж, широкоплещест и спортен тип, русата му коса контрастираше по интересен начин със загорелия му от слънцето тен. Определено е хубав, отбеляза си Изабел, по американски хубав: имаше малък чип нос и профил, който можеше да мине за изящен, но лично на нея й създаваше асоциация с патица.
„Не е особено еротичен“, мислеше Изабел. Но какво пък, вкусове всякакви. И само защото тя, Изабел, предпочиташе тъмнокоси, грубовати мъже, това не означаваше, че Жозефин намира този мъж за секси само заради парите му.
Лоран изскочи от входната врата като гумена топка.
— Мамо! Най-после си дойде!
— Лоран, мъничкият ми. Ела да те прегърна.
Докато майка и син се прегръщаха, Изабел наблюдаваше иззад бугенвилията лицето на Джон Д. За нейно облекчение там бе изписано нещо като смущение и умиление, което смекчи впечатлението й от него. Е, може пък да не е толкова лош човек, макар да беше малко странен начинът, по който потупа Лоран по гърба и каза на американски:
— Радвам се да те видя, момко!
— Донесе ли ми нещо? — попита майка си Лоран.
— Разбира се. — Жозефин извади огромен Мики Маус от пакетите на задната седалка. — Как ти се струва? Джон Д. го купи специално за теб от „Дисниленд“. Виждал ли си досега такъв огромен Мики Маус?
— Не — каза Лоран, като ясно се виждаше, че и не е горял от желание да види.
Изабел се надяваше Жозефин да е донесла и други подаръци.
Но нямаше нужда да се тревожи за това. Докато седяха на сервираната маса на терасата в очакване на Жозефин и Джон Д., Лоран показа на Изабел всичките си подаръци. Изящен ръчен часовник, с който можеш и да се гмуркаш, електрическа китара, огромна кесия бонбони „Маршмелоу“, книга за „Дисниленд“ и една за крокодили, които живеят във Флорида, бейзболна шапка, страхотни джинси, които обаче за жалост бяха твърде малки — той много беше пораснал, откакто Жозефин го беше видяла за последен път, — тениска, спално бельо на звезди и райета и една пижама с Мики Мауси.