Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Това е само защото е толкова натоварена — защити Корин своето рено.
От погребението на леля Полет беше минала една седмица. Сега те се връщаха в „Ринкинкин“, малкото пежо на Изабел и старото рено на Корин, натоварено до тавана. Книги, албуми, картини, папки, персийския килим, малкото черешово писалище, дори Флорентин, манекена, всичко караха със себе си в Южна Франция.
— Тук изобщо не е валяло — установи Изабел, докато отново се качваше в колата си. — Можеш ли да повярваш?
— На мен ми беше много добре за разнообразие да съм цял ден мокър — отвърна Корин. — Не забрави ли нещо?
— Не мисля. Пък и ако съм забравила, чичо Лудвиг ще ми го донесе, когато дойде наесен в „Ринкинкин“.
— Имах предвид, че сега забрави нещо: да ме целунеш — каза Корин.
Изабел се върна да го целуне. Беше много дълга целувка.
— Още колко има? — попита тя за пътя.
— Още само трийсет километра. Ако този участък не беше в ремонт, щяхме да останем на магистралата. Но и при това положение до вкъщи на терасата ни остават още четирийсет и пет минути и ще можем да си опънем краката. Освен ако не ти се наложи да спрем отново…
Изабел се засмя, докато се качваше в колата и включваше мотора. Корин в реното си пред нея включи мигач и отново зави по магистралата. В огледалото за обратно виждане лицето му изглеждаше спокойно и щастливо.
— А дори не знае за най-хубавото — каза Изабел на Флорентин, която пърхаше с мигли при вибрирането на двигателя, и както винаги при тази мисъл сърцето й се стопли.
Корин още не знаеше, че сега тя е богата жени. Научи го в деня на погребението, докато той спеше дълбоко горе в детската й стая, а те с чичо Лудвиг седяха в кухнята.
— Не искам пари, чичо — беше казала Изабел.
— Съжалявам, но нямаш избор — отвърна чичо Лудвиг. — Тя сключи тази застраховка „Живот“ преди много време и през всички тези години ти си вписана като единствен ползвател. Това е хубава, кръгла сума.
Така беше. Един хубав половин милион германски марки. Изабел преглътна два пъти.
— Но тези пари може да ти потрябват — каза тя. — Трябва да попътуваш малко, ще ти се отрази добре. Всеки ден е ценен, писа леля Полет.
Чичо Лудвиг се засмя.
— И на мен ми написа това и аз ще се придържам към него. Но, повярвай ми, наистина имам достатъчно пари. Притежавам тази къща, спестили сме по нещичко, а и получавам немалка пенсия. Тези пари винаги са били за теб и аз знам, че ще ги използваш добре.
— Ще реша един куп проблеми — уточни Изабел.
Тя изведнъж се зачуди как е могла да крие тайната си цяла седмица. Кой е най-подходящият момент, за който толкова я пазеше? Изабел се приближи до реното и трескаво засвятка с фарове.
Корин веднага отби край пътя и изскочи от колата.
— Какво има? Едва ли пак ще…
Изабел слезе и уви ръце около врата му.
— Не — прекъсна го тя. — Само трябва да ти кажа нещо много спешно.
Вместо епилог
Рецептата на Матилд Ле Бер за Провансалски Специалитет
Доматите (узрели, но възможно по-твърди) се разрязват наполовина и се пекат с плоската страна надолу в тава с горещ зехтин. След няколко минути се обръщат и се пекат от другата страна. После се слагат в натрита с чесън и зехтин форма, добавя им се сол, пипер и съвсем малко захар (заради доматената киселина).
Поръсват се с нарязан чесън, магданоз, сухар и настъргано сирене и се оставят да се запекат на слаба фурна.
Възхитително!