Лавандулови нощи
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Лавандулови нощи». Краткое содержание книги:
— Да, най-после ще се научите да мислите отвъд границите на тесния си хоризонт. Знаете ли колко много работни места ще се отворят в един хотел „Дивайн“? — попита Жозефин. — А и игрището за голф ще привлече всеки от околността.
— Игрище за голф! — извика Корин. — Само това липсваше.
— Как без игрище за голф! — възмути се Джон Д. — Огромно игрище за голф, ако трябва да сме точни. Ще бъде най-голямото в региона, иначе няма как да накараме гостите да излязат в тази пещ. И аз си го представям много добре — пейзаж със затревена площ, докъдето погледът ти стига, чак до реката.
— Но това е смехотворно! — извика Матилд. — „Ринкинкин“ е прасковена плантация.
— „Ринкинкин“ е потънала в дългове развалина — поправи я студено Жозефин. — Джон Д. ще я откупи от нас на прилична цена. Ако не се съгласите, банката ще получи всичко. Не само ще загубите „Ринкинкин“, но няма да ви остане и пукнат франк.
— Помолихме ви само за един милион франка, с които да спасим имението — каза Корин. — Само за това!
— Само за това! — изимитира го Жозефин.
— Има и още едно решение — каза отчаяно Изабел. — След една година ще мога да предоставя повече от един милион франка, така че изобщо не се нуждаем от парите ви.
— Но след една година е твърде късно — напомни й Жозефин. — Много добре знаете. Предложението на Джон Д. е много изгодно, просто трябва да си стегнете багажа и да се сбогувате с това затънтено късче земя.
— Никога — отвърна госпожа Сесил. — И аз отказвам да повярвам, че ти като моя дъщеря би ни причинила подобно нещо!
— Не разбираш ли, мамо? Аз нищо не ви причинявам, само ви предлагам единствения възможен изход от ситуацията!
— О, глупости — каза Корин. — Ще си вземем този милион от другаде.
Жозефин го погледна присмехулно.
— Ако възнамеряваш да се възползваш от Мадлен и нейното любезно предложение да ти даде пари назаем, тогава нека ти кажа, че то вече не е валидно. Още вчера вечерта й се обадих по телефона и по някаква причина тя изобщо не се зарадва, че твоята… ааа… Изолде чака тук дете от теб. Не знам как, но горката Мадлен изглежда си е падала по теб. Което значи, че сега очевидно това не е така. Съответно и като благодетелка не можеш да я използваш.
Корин дори не трепна с мигли.
— Жозефин, каквото и да кажеш, никой тук няма да се съгласи да се направи от „Ринкинкин“ хотел „Дивайн“ с игрище за голф. Дори и ако Джон Д. предложи повече от прилична цена.
— Кога най-после ще разбереш, че нямате друг избор? — извика Жозефин.
— Може би просто трябва да бъдем по-конкретни — предложи Джон Д. и извади от джоба на ризата си хартийка и молив. — Ще напиша покупната цена на тази хартийка, а вие ще я разгледате на спокойствие. И добре пребройте нулите!
— Тук не сме в някой долнопробен филм, господин Диърфийлд Бийч, и аз мисля, че каквото и да напишете на тази хартийка, нашият отговор е „не“! Обезобразявайте с вашите хотели други места, но не посягайте на „Ринкинкин“.
— Държите се съвсем детински и неразумно. Какво ще ни попречи да купим имението на далеч не толкова висока цена, когато банката го обяви за продажба на търг? — попита Жозефин.
— Вероятно нищо — каза Корин. — За теб не съществуват неща като съвест или семейно чувство.
— Но поне притежавам здрав разум. — Жозефин стана. — И ако нещо е загубено, мога спокойно да го взема. Давам ви една седмица да обмислите предложението ни. Една седмица, през която да приема и извинението ви. После ще кажа на банката, че разплащам за своя дял от „Ринкинкин“ и че вие не сте платежоспособни. Тогава няма да има повече отсрочки. Имението ще бъде обявено за публична продан, а ние с Джон Д. ще предложим цена. Догодина по това време тук ще работи булдозер. — Тя махна с ръка към цъфтящите розови храсти на госпожа Сесил и Изабел, чието въображение тези дни рисуваше такива жизнени картини, видя вместо любимите си рози една пустиня с дълбоки бразди…
— Хайде, Джон Д., да тръгваме — подкани го дъщеря й.
— Но…
— Хайде. Казах ти, че никак не са лесни. Къде е Лоран? Веднага да си събере багажа.
— Жозефин, детето ми — рече госпожа Сесил, — не е хубаво да се разделяме скарани…
— Като че ли някога е било иначе — изсмя се пронизително Жозефин.
— Наистина ще го направи — каза Матилд и отпи голяма глътка вино от чашата си.