Войната на Калибан
- Автор: Абрахам Дэниел
- Серия: The Expanse #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-408-6
- Переводчик: Иван Иванов
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Войната на Калибан». Краткое содержание книги:
— Алекс, това е Пракс Менг. Пракс, това е най-добрият пилот в Слънчевата система, Алекс Камал.
Пракс стисна ръката на Алекс.
— Благодаря ви, че ми помагате да открия Мей.
Пилотът се намръщи въпросително към Холдън, който поклати бързо глава, предупреждавайки го да не пита.
— Радвам се да се запознаем, Пракс.
— Алекс — каза Холдън, — загрей двигателите за излитане, но не потегляй, докато не съм заел креслото на помощник-пилота.
— Разбрано — отвърна Алекс и тръгна към носа на кораба.
— Всичко е настрани — установи Пракс, докато оглеждаше склада, разположен зад вътрешната врата на въздушния шлюз.
— „Роси“ не прекарва много време по корем, както сега — обясни Наоми, хвана го за ръка и го поведе към стълбата за екипажа, която изглеждаше, че минава по пода. — В момента стоим върху една от стените, а това отдясно обикновено е палубата.
— Личи си, че си израснал при ниска гравитация и не си прекарвал много време в кораби — отбеляза Еймъс. — Човече, следващата част ще е наистина гадна за теб.
— Наоми — каза Холдън. — Върви в командния център и се запаши с коланите. Еймъс, отведи Пракс до жилищния отсек, а после слез в машинното и подготви „Роси“ за тежко пътуване.
Преди да излязат, Холдън сложи ръка на рамото на ботаника.
— Този полет ще бъде бърз и ще друса. Ако не си трениран да летиш при висока гравитация, вероятно ще ти е доста неудобно.
— Не се тревожете за мен — каза Пракс, придавайки си вид, който вероятно смяташе за храбър.
— Знам, че си жилав. Иначе нямаше да оцелееш през последните две седмици. Не е нужно да доказваш нищо. Еймъс ще те отведе до жилищния отсек. Намери някоя каюта без име на вратата. Сега ще е твоя. Легни в противоускорителното кресло и се закопчей, после натисни яркозеления бутон на таблото отляво. Креслото ще те напомпа с медикаменти, които ще те упоят и ще предотвратят спукването на някой кръвоносен съд, ако се наложи да дадем газ.
— Моя каюта? — попита Пракс със странна нотка в гласа.
— Щом се измъкнем оттук, ще ти намерим някакви дрехи и други необходими неща. Можеш да ги държиш там.
— Моя каюта — повтори Пракс.
— Да — потвърди Холдън. — Твоя каюта. — Виждаше, че Пракс се мъчи да преглътне някаква буца в гърлото си, и осъзна какво означаваше простичкото предлагане на уют и сигурност за човек, преживял онова, което бе минало през главата на дребничкия ботаник през последния месец.
В очите на мъжа имаше сълзи.
— Хайде, ела да те настаним — каза Еймъс и поведе Пракс към каютите отзад.
Холдън се отправи в другата посока, покрай командния център, където Наоми вече се бе вързала към едно от креслата, и влезе в пилотската кабина. Седна в креслото на помощник-пилота и се закопча.
— Пет минути — обяви по корабното радио.
— Значи — подхвърли Алекс провлачено, докато щракаше разни лостчета, довършвайки проверката преди излитане — търсим някого на име Мей?
— Дъщерята на Пракс.
— Сега с това ли се занимаваме? Изглежда, целите на мисията ни се разширяват мъничко.
Холдън кимна. Намирането на изчезнали дъщери не влизаше в задълженията им. Това бе работа на Милър. И Холдън никога не би могъл да даде адекватно обяснение защо е толкова уверен, че това загубено момиченце е в центъра на всичко, случило се на Ганимед.
— Мисля, че това загубено момиченце е в центъра на всичко, случило се на Ганимед — каза, свивайки рамене.
— Добре — кимна Алекс, после натисна два пъти нещо на контролния пулт и се намръщи. — Ха, имаме червен сигнал на борда. Получавам информация, че товарният шлюз не е запечатан. Може да съм забърсал някой противовъздушен снаряд по пътя надолу. Там беше доста напечено.
— Е, няма да спираме да го оправяме сега — реши Холдън. — И без това през повечето време държим товарния отсек във вакуум. Ако вътрешният люк е добре запечатан, просто изключи алармата и да потегляме.
— Разбрано — каза Алекс и въведе съответната команда.
— Една минута — обяви Холдън по интеркома и се обърна към Алекс. — Знаеш ли, любопитен съм.
— За кое?
— Как успя да се промъкнеш през тази лайняна буря над нас и ще можеш ли да го направиш пак на излизане?
Алекс се засмя.
— Много просто: гледаш винаги да има поне две по-големи заплахи от теб за всички кораби наоколо. И разбира се, вече да не си там, когато решат, че могат да ти обърнат внимание.
— Повишавам ти заплатата — каза Холдън и започна десетсекундното отброяване. На едно „Роси“ излетя от Ганимед върху четири струи свръхнагрята пара.
— Завърти ни в положение за пълна тяга колкото можеш по-бързо — нареди Холдън, а тътенът от излитането на кораба караше гласа му да вибрира.