Обещанието на краля вещер

— Аха, добро ми джудже — отвърна Джарлаксъл. — Двамата с Ентрери съкрушихме кулата и злите й слуги.

— Буахаха!

Ентрери само поклати глава, когато Джарлаксъл дълбоко се поклони.

— Пътят към победата — каза мрачният елф, щом се изправи — е отвътре. Пропълзяване през твърдата черупка към мекия корем.

— Мек? Ето това е дума — отбеляза очевидно разтревоженият и изпълнен с подозрения Ентрери и когато Джарлаксъл погледна към него, видя, че приятелят му не е много доволен. Нито пък особено изпълнен с доверие. Тъмните му очи запращаха стрели по елфа.

— Слушаме, уважаеми елфе — подкани го Мариаброн.

— Замъкът има крал — живителна сила, която го държи цял — обясни Джарлаксъл, макар естествено да нямаше представа дали е нацелил, или не.

Със сигурност кулата в Хелиогабалус се бе срутила, когато камъкът бе измъкнат от книгата и сестрите му бяха казали, че убийството на лича е щяло да свърши същото, но в действителност нямаше нищо повече от предположение по отношение на много по-голямата структура — и ако постройката беше толкова по-голяма, тогава какво оставаше за „краля“ й?

— Ако унищожим тази живителна сила, кулата — замъкът — ще се разпадне — продължи мрачният елф. — Всичко, което ще остане, ще е купчина камъни и метал за ковачите и каменоделците.

Забеляза, че докато довършваше думите си, Арраян и Олгерхан се размърдаха притеснено.

Това бе красноречиво.

— Може би ще е по-добре да предупредим крал Гарет — отвърна изпълненият със съмнения Мариаброн.

— Уингхам може да изпрати вестоносци от Палишчук, които да се погрижат за това — заяви командир Елъри. — За момента нашият път е ясен — през черупката към меката вътрешност.

— Така казваш ти — изфуча Атрогейт.

— Така е, добро ми джудже — каза Елъри. — Ще вляза в замъка на зазоряване. — Тя си пое въздух и огледа всички наред. — Доведох ви тук точно заради подобна възможност. Сега врагът се разкри пред нас. Палишчук не може да чака вестта да стигне до село Кървав камък и тепърва да се събира армия. Така че влизам. Няма да заповядвам на никого да ме последва, но…

— Естествено, че няма да се налага — прекъсна я Джарлаксъл и когато всички очи отново се обърнаха към него, дълбоко се поклони. — Тръгнахме на път точно заради такава възможност и ще бъдем край теб.

Край себе си Джарлаксъл можеше да почувства как погледът на Ентрери го пробожда.

— Буахаха! — изрева отново Атрогейт.

— Да, разбира се, трябва да проучим това по-подробно — каза Кантан.

— В името на Думатоин! — обади се Праткъс.

— Тогава всички вие — отбеляза Уингхам — заедно с Арраян и Олгерхан, ще унищожите това бедствие. В това съм сигурен.

— Тях двамата? — попита Атрогейт и изсумтя.

— Те представляват най-доброто от Палишчук — отвърна Уингхам.