Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

Очевидно възрастната дама не бе свикнала да я прекъсват, защото на сцената се възцари изумено мълчание. Кити наклони глава, сякаш търсейки обяснение за подобно безочие, а Сузана правеше всичко по силите си да избегне погледа на Лоръл, докато е треперещи ръце разливаше чая.

Лоръл обаче изобщо не се сконфузи. Фактът, че е прекъснала монолога на Кити, ѝ достави в известен смисъл удоволствие. Сузана беше започнала да ѝ допада, но майка ѝ я тормозеше, а Лоръл умееше да се опълчва на такива като нея. Продължи весело:

— Мама участваше ли в дейностите в тила?

— Доли правеше своето — нацупено отвърна Кити. — Всички в къщата давахме дежурства, редувахме се да седим на покрива с кофа с пясък и портативна помпа.

— А социалният ви живот?

— Тя си прекарваше добре, всички си прекарвахме добре., Водеше се война. Човек трябва да се възползва от всяка възможност да си достави удоволствие.

Сузана предложи мляко и захар, но Лоръл отказа с жест.

— Сигурно красиви момичета като вас са имали и много приятели.

— Разбира се.

— Знаете ли дали мама е имала някой специален?

— Имаше един мъж — отговори Кити и сръбна от черния си чай. — Само че, убийте ме, не мога да си спомня името му.

На Лоръл обаче ѝ хрумна нещо — идеята я връхлетя внезапно. Предишния четвъртък на празненството по случай рождения ден медицинската сестра беше казала, че майка ѝ пита за някого и се чуди защо този човек не идва да я посети. Тогава Лоръл бе сметнала, че жената не е чула правилно, че всъщност майка ѝ е питала за Джери, но след като видя как мислите на майка ѝ блуждаят между настоящето и миналото, Лоръл знаеше, че е сбъркала.

— Джими — каза тя. — Дали името на мъжа не е било Джими?

— Да! — възкликна Кити. — Точно така. Сега си спомням, че я подкачах и ѝ казвах, че това е нейният Джими Стюарт. Дори не съм го виждала, така да знаете, но се досещах за външността му от нейните разкази.

— Не сте ли го виждали?

Това беше странно: майка ѝ и Кити са били приятелки, живеели са заедно, били са млади — било е светско задължение да познават приятелите си.

— Нито веднъж. Тя много държеше на това. Твърдеше, че бил във ВВС и затова бил прекалено зает да ни посещава. — Кити стисна устни доста лукаво. — Поне така твърдеше.

— Какво искате да кажете?

— Само това, че моят Том беше във ВВС и със сигурност не беше толкова зает, че да не ме посещава, ако ме разбирате — ухили се тя дяволито и Лоръл също се усмихна, за да покаже че, да, прекрасно разбира.

— Смятате, че е възможно майка ми да е излъгала, така ли? — настоя тя.

— Не точно да е излъгала, колкото да е поукрасила истината. С Доли човек никога не знаеше. Имаше богато въображение.

Лоръл прекрасно знаеше това. Все пак се озадачи, че Доли е пазила любимия си в тайна от своите приятелки. Обикновено на влюбените им се иска да тръбят от покривите на къщите, а майка ѝ не беше човек, който прикрива чувствата си.

Освен ако не е имало нещо, свързано с Джими, което да налага тя да крие самоличността му. Било е през войната, може пък той наистина да е бил шпионин. Това със сигурност би обяснило потайността на Дороти, невъзможността да се омъжи за мъжа, когото е обичала, необходимостта да избяга. Свързването на Хенри и Вивиан Дженкинс с този сценарий щеше да е малко по-проблемно, освен ако Хенри не беше узнал някак за Джими и така не се бе превърнал в заплаха за държавната сигурност.