Пазителка на тайните [calibre 1.30.0]

— Вивиан — внезапно изтърси Лоръл. — Имате предвид Вивиан Дженкинс.

— Явно за нея ви е разказвала — отбеляза Кити с язвително стиснати устни. — Нас ни забравя, но не и Вивиан Дженкинс. И нищо чудно, нищо чудно. Тя беше съпруга на писател, живееше отсреща. Ужасно високомерна — красива, разбира се, никой не го отрича, обаче студена. Не благоволяваше да спре и да те заговори на улицата. Адски зле повлия на Доли — тя я мислеше за голямо съкровище.

— Често ли се виждаха?

Кити си взе една кифличка и загреба лъскав мармалад.

— Няма откъде да знам подробности — язвително отвърна тя и размаза червения конфитюр. — Никога не ме канеха с тях, а тогава вече Доли беше престанала да споделя с мен тайните им. Сигурно затова твърде късно разбрах, че нещата са се объркали.

— Твърде късно за какво? Какво се е объркало?

Кити добави и малко сметана върху кифличката си и огледа Лоръл над нея.

— Нещо се случи между тях, между майка ви и Вивиан, нещо лошо. В началото на 1941 година. Помня, защото тъкмо се бях запознала с моя Том — вероятно затова не обърнах толкова внимание на случващото се, както бих сторила иначе. След това Доли изпадна в много мрачно настроение, непрекъснато беше сопната, отказваше да излиза с нас, избягваше Джими Все едно стана друг човек — дори до столовата не ходеше.

— Столовата на доброволките ли?

Кити кимна и отхапа залъче от кифлата си.

— Обичаше да работи там. Непрекъснато се изнизваше тайно от старата дама, измъкваше се, за да отиде на смяна — майка ти беше много смела, изобщо не се страхуваше от бомбите, — обаче после изведнъж престана. За нищо на света не искаше да стъпи там.

— Защо?

— Не казваше, но съм сигурна, че има нещо общо с онази жена от отсрещната къща. Видях ги заедно в деня на разпрата им. Връщах се от работа малко по-рано от обикновено, защото близо до службата намериха неизбухнала бомба, и видях майка ти да излиза от къщата на Дженкинс. Какво изражение имаше само…_ заклати глава Кити. — Сякаш не бомбата, ами самата тя ще избухне всеки момент…

Лоръл отпи от чая си. Хрумна ѝ сценарий, който може да принуди една жена да престане да се вижда едновременно с приятелката си и с любимия си. Дали Джими и Вивиан не бяха започнали връзка? Дали затова майка ѝ не беше развалила годежа си и не беше избягала, търсейки нов живот? Това със сигурност би обяснило гнева на Хенри Дженкинс, но и не към Дороти. Не обясняваше и наскоро изразените от майка ѝ съжаления относно миналото. Човек няма защо да съжалява, че се е изправил на крака и е започнал отначало: това беше проява на смелост.

— Какво се е случило според вас? — предпазливо попита Лоръл и остави чашата си.