Паднали ангели
- Автор: Кейт Лорен
- Серия: Паднали ангели #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Райкова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Паднали ангели». Краткое содержание книги:
Загадъчен и недосегаем, той завладява вниманието на Лус Прайс от мига, в който тя го вижда в пансиона „Меч и Кръст“. Тон е единственото ярко петно на място, където мобилните телефони са забранени, учениците са пълни откачалки, а камери следят всяко движение. Както пламъкът привлича нощната пеперуда, така и Лус е привлечена от него и иска да открие онова, което Даниел пази в тайна...
А дистанцираното му студено държание?
То е начин да я защити.
Защото Даниел е паднал ангел, обречен на всеки 17 години да се влюбва в едно и също момиче... и да гледа как то умира.
А Лус е негова спътница - смъртното момиче, прокълнато да се преражда отново и отново, без да подозира за този кръговрат.
Онасна, страховита, завладяваща история...
ПАДНАЛИ АНГЕЛИ е трилър, който ви кара да обръщате жадно страниците... Невероятна любовна история.
- О, разбира се - има обширна литература по въпроса -каза мис София, докато пишеше на клавиатурата. - Има такива, които се превръщат в демони. И такива, които свързват съдбата си с Бог. А има дори и такива, които са се свързвали със смъртни жени. - Най-после пръстите й се укротиха. - Много опасен навик.
Пен каза:
- А тези така наречени Пазители имат ли някаква връзка с този Даниел Григори тук?
Мис София потупа с пръст бледоморавите си устни:
- Твърде възможно. Самата аз съм се питала за това, но едва ли е наша работа да се ровим в работата на друг ученик, не сте ли съгласни? - Бледото й лице се присви в намръщена гримаса, когато сведе поглед към часовника си. - Е, мисля, че ви дадох достатьчна основа за проекта ви. Няма да ви изяждам повече от времето. - Тя посочи един часовник на компютърния екран. - Остават ви само девет минути.
Докато мис София вървеше обратно към вратата, Лус наблюдаваше съвършената й стойка. Направо можеше да крепи книга върху главата си. Наистина изглеждаше, че й е подействало малко разведряващо да помогне на момичетата с проучването им, но в същото време Лус нямаше представа какво да прави с информацията, която току-що беше получила за Даниел.
Пен знаеше. Вече беше започнала ожесточено да си води бележки.
- Осем минути и половина - уведоми тя Лус, като й подаде химикалка и лист хартия. - Тук има твърде много неща, за да ги проумеем за осем минути и половина. Започвай да пишеш.
Лус въздъхна и се подчини. Беше скучно оформена академична уебстраница с тънка синя линия, обрамчваща семпъл бежов фон. Най-отгоре изписан с остър солиден шрифт и главни букви колонтитул гласеше: „КЛАНЪТ ГРИГОРИ“.
Лус почувства как кожата й се стопли, само като прочете името.
Пен почука по монитора с химикалката си и рязко върна вниманието на Лус отново към задачата й.
Кланът Григори не спи. Изглеждаше възможно: Даниел наистина винаги имаше уморен вид. Обикновено са мълчаливи. И това съвпадаше. Понякога говоренето с него напомняше вадене на зъб. В указ от осемнайсети век...
Екранът стана черен. Времето им беше изтекло.
- Колко откри? - попита Пен.
Лус вдигна листа си. Жалка работа. Онова, с което разполагаше, беше нещо, което дори не помнеше да е надраскала: покритите с пера краища на криле.
Пен я изгледа косо:
- Да, виждам, че от теб ще излезе отличен сътрудник в проучванията - каза тя, но се смееше. - Може би по-късно можем да измислим една игра на предсказване на бъдещето.1 - Тя вдигна собствените си много по-подробни записки. - Всичко е наред, разполагам с достатъчно материал, който да ни доведе до няколко други източника.
Лус натъпка листа в джоба си точно до смачкания лист със списъка на срещите си с Даниел. Започваше да се превръща в баща си, който не обичаше да е твърде далече от машината си за унищожаване на хартия. Наведе се да потърси кошче за боклук и зърна чифт крака, които вървяха по пътеката между рафтовете към тях.
Походката й беше по-позната дори от нейната собствена. Тя отново изправи гръб в стола си - или се опита отново да изправи гръб - и си трясна главата в ръба на масата с компютъра.
- Оу - изстена тя, като разтри мястото, където си беше ударила главата по време на пожара в библиотеката.
Даниел стоеше неподвижно на няколко крачки от тях. Изражението му говореше, че последното нещо на света, което иска да прави точно сега, е да се натъкне на нея. Поне се беше появил, след като компютърът ги беше изключил от интернет. Не беше нужно предположенията му, че тя го преследва, да се засилват още повече - и сега бяха достатъчно силни.
Но Даниел сякаш гледаше през нея: виолетово-сивите му очи бяха приковани над рамото й, върху нещо друго - или върху някой друг.
Пен потупа Лус по рамото, после рязко посочи с палец към човека, застанал зад нея. Кам се беше привел над стола на Лус и й се хилеше. Блеснала отвън светкавица накара Лус да подскочи и почти я изпрати в ръцете на Пен.
- Просто буря - каза Кам, като наклони глава. - Скоро ще приключи. Жалко, защото изглеждаш много сладка, когато си уплашена.
Кам протегна ръка напред. Започна от рамото й, после проследи очертанията на ръката й, като прокара пръсти чак надолу до дланта й. Усещането беше толкова хубаво, че очите й потрепнаха, а когато ги отвори, в ръката й имаше рубиненочерве-на кадифена кутийка. Кам я отвори рязко, само за секунда, и Лус видя да проблясва нещо златно.
- Отвори я по-късно - каза той. - Когато си сама.
- Кам...
- Отбих се до стаята ти.
- Можем ли да... - Лус погледна през рамо към Пен, която безцеремонно ги зяпаше, вглъбена като заклет киноман от тези дето винаги сядат на първия ред.