Джурасик парк & Изгубеният свят
- Автор: Крайтон Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Джурасик парк & Изгубеният свят». Краткое содержание книги:
Главата рязко се дръпна назад.
Тим бързо се покатери на седалката, като внимаваше да не се удари в хлътналия покрив. Имаше достатъчно място, ако седнеше плътно до вратата. Тиранозавърът стоеше под дъжда близо до предния калник. Изглеждаше объркан. От челюстите му обилно струеше кръв.
Наклони глава и с огромното си око се взря в момчето. Главата се приближи странично към колата и надзърна вътре. Кръвта, смесила се с дъжда, опръска хлътналия покрив на автомобила.
Не може да ме стигне, помисли си Тим. Прекалено голям е.
После главата се дръпна и под блясъка на светкавиците Тим забеляза, че динозавърът вдига задния си крак. После целият свят лудешки се завъртя, колата се катурна настрани и прозорците й цопнаха в калта. Момчето видя как безжизненото тяло на Лекс се удря в страничния прозорец, а след миг и той падна до сестра си и си удари главата. Усети, че му се вие свят. После челюстите на тиранозавъра захапаха рамката на прозореца и целият автомобил се вдигна във въздуха и се затресе.
— Тими! — изпищя Лекс толкова близо до ухото му, че го оглуши.
Тя се беше съвзела и брат й я притисна до себе си, когато динозавърът удари колата в земята. Тим усети пронизваща болка в хълбока си, сестра му падна върху него. Колата пак се издигна във въздуха, като се люлееше лудешки. Лекс отново изкрещя:
— Тими!
Момчето видя как вратата се отваря под сестра му и тя пада от колата долу в калта. Не можа да й отвърне, в следващия миг всичко се завъртя… той видя, че стволовете на палмите се плъзгат надолу край него… после встрани… сетне земята се отдалечи… момчето чу страшния рев на тиранозавъра… видя лъскавото око… върховете на палмите…
Колата с оглушителен трясък се откъсна от челюстите на тиранозавъра, полетя стремглаво надолу и на Тим му прилоша само миг преди целият свят да се обгърне в тишина и мрак.
— Божичко! — ахна Малкълм. — Какво стана с колата?
Грант примигна, заслепен от светкавицата.
Другата кола беше изчезнала.
Грант не можеше да повярва. Наведе се, мъчейки се да види нещо през струйките дъжд по предното стъкло. Туловището на динозавъра беше толкова голямо, че може би просто запречваше…
Не. При следващата светкавица се видя съвсем ясно — колата я нямаше.
— Какво стана? — попита Малкълм.
— Не зная.
Грант чу писъка на момиченцето, но звукът беше заглушен от плисъка на дъжда. Динозавърът стоеше на пътя пред тях и макар да беше тъмно, те видяха как животното се навежда и души земята.
А може би ядеше нещо, което лежеше на земята.
— Виждате ли нещо? — запита Малкълм, присвил очи.
— Не — отвърна Грант.
Дъждът шибаше покрива на колата. Той очакваше да чуе пак момиченцето, но освен дъжда не долавяше нищо. Двамата мъже седяха в колата и се ослушваха.
— Това момиченцето ли беше? — попита накрая Малкълм. — Приличаше на нейния глас.
— Наистина.
— Но то ли беше?
— Не зная — отвърна Грант.
Почувства как постепенно го обзема умора. През замъгления от дъжда преден прозорец видя как динозавърът се приближава към тяхната кола с бавни застрашителни стъпки.
— Знаете ли — каза Малкълм, — в моменти като този на човек му се струва, че изчезналите животни трябва да си останат изчезнали. Сега не изпитвате ли същото чувство?
— Да — каза Грант.
Усещаше как сърцето му бие до пръсване.
— Ммм, имате ли някаква идея какво ще правим сега?
— Нищо не ми идва наум — отвърна Грант.
Малкълм натисна дръжката, отвори с крак вратата и побягна. Но още в същия миг Грант забеляза, че той е тръгнал твърде късно, че динозавърът е прекалено близо. Пак изтрещя гръмотевица и на ярката светлина Грант с ужас видя как тиранозавърът се хвърля с рев напред.
Не си спомняше ясно какво е станало после. Малкълм бягаше, под краката му хвърчаха кални пръски. Тиранозавърът го настигна с мощни подскоци, снижи масивната си глава и Малкълм полетя във въздуха като парцалена кукла.
После Грант също се озова вън от колата и усети студените капки дъжд, които шибаха лицето и тялото му. Тиранозавърът беше с гръб към него, голямата му опашка се мяташе из въздуха. Грант тъкмо се готвеше да побегне към гората, когато животното внезапно се обърна към него и изрева.