Фурията на курсора

— Я погледни какво пак е измислил оня глупак пазача.

— Да, сър — отвърна Ерен и се зарадва, че ще може поне малко да се разтъпче. Както всички, с изключение може би на Улус, Ерен беше разтревожен от знаменията в небето и кървавата мъгла, затъмняваща слънцето и звездите. И за разлика от всички, Ерен знаеше за страшните бури, изпратени от канимите към западното крайбрежие на Алера преди няколко години.

Ерен знаеше, че техните ритуали са способни да предизвикат сериозни последствия, чиято сила можеше да съперничи или поне да изненада много призователи на Империята.

И Ерен знаеше, че корумпираният капитан, който нямаше време в излишък, затова пък имаше подозрително много стоки за продажба, преди три седмици и един ден отплава от Уестмистън към родината на канимите.

Кървавият оттенък на небето безусловно не беше естествено явление. Ако, както той предполагаше, това означава, че канимите отново демонстрират своите възможности, този път в мащаб, който никой никога не е очаквал от тях, работите в Уестмистън щяха да се влошат още повече — както и навсякъде, докъдето могат да се доберат рейдърите на канимите.

Той дописа темата, върху която работеше — бележките му бяха кодирани с шифър, който беше известен само на курсорите и съвсем не беше за всички счетоводни книги, както Улус вярваше.

Ерен вече беше подготвил отчета си за всичко, което успя да научи за последните няколко месеца, във водоустойчивия калъф на колана си трябваше да добави само наблюденията от последните няколко дни.

Направи го и напусна сградата, като в бавен тръс се насочи към пристанището. Стъпките му звучаха гръмко на фона на необичайната тишина на острова. Не му отне много време, за да разбере защо часовият е започнал да бие камбаната — в пристанището беше пристигнал кораб.

Трябваха му няколко секунди, за да бъде сигурен в догадката си, но когато видя капитан Демос на палубата, разбра, че в пристанището влиза корабът „Слайв“. Идваше при силен вятър и вдигнати платна, екипажът му се мяташе по палубата с трескава бързина, характерна за преуморени хора, които не са имали възможност да отдъхнат.

Внезапен порив на вятъра удари Ерен и той погледна на запад. Там, далеч над морето, той видя плътна тъмна линия над хоризонта — буреносни облаци.

„Слайв“ използва инерцията за рязък завой и корпусът му потрепери и изстена.

Вълна удари по предната част на кораба достатъчно силно, за да го изтласка от пристана точно в момента, в който той вече акостираше, завъртайки кърмата на запад и носа към пристанището; корабът едва пак не се насочи към открити води.

Ерен внезапно изпита изгарящо желание да напусне острова.

Той се насочи надолу към пристанището покрай паянтовия стар пристан — право към „Слайв“.

Двамата мъже, които обикаляха по палубата с лъкове в ръце, веднага го фиксираха. Когато приближи до кораба, Ерен предпазливо забави крачка и застана по-далеч от спуснатия трап.