Светлият лик на смъртта

Скоро след раздялата с мъжа си Алла Стрелникова бе поставена пред необходимостта да отдели порасналия си син в самостоятелно жилище. Тя водеше доста активен личен живот, а и Саша не оставаше по-назад. Приятели, купони, момичета — всичко това трудно се съчетаваше със съжителството в един апартамент с майка му. Алла Стрелникова беше заможна дама и парите, спечелени в модната къща, която ръководеше вече дълги години, стигнаха, за да купи апартамент на сина си. Вярно, че именно стигнаха. Тоест бяха похарчени до копейка. С тази покупка Алла опразни банковата си сметка. А синът й постоянно искаше пари и тя не можеше да му откаже. Ето защо сумите, които и даваше Стрелников, й бяха крайно необходими. Проблемът обаче беше, че Алла не можеше да признае пред мъжа си за какво й трябват тези пари. Принуждаваше се да лъже и да измисля какво ли не: ту ремонт на апартамента или колата, ту налагащо се скъпо лечение, ту пластична операция за запазване на младолика и елегантна външност, ту някакъв страхотно перспективен договор, за който е нужна авансова вноска.

А истината беше, че синът й Саша бе станал комарджия, и то играеше всякакъв възможен хазарт: в казиното, на конни състезания, на карти и дори във всевъзможни лотарии, като естествено купуваше не по един и дори не по десет билета. Всичко, което спечелваше, отиваше за развлечения, но както налагат законите на жанра и статистиката, печелеше много по-малко, отколкото губеше. Алла Сергеевна ясно си представяше какво ще стане, ако мъжът й научи за това. И не можеше да го допусне. Също толкова ясно си представяше какво ще стане, ако Владимир престане да дава пари. А това като нищо можеше да се случи, ако един прекрасен ден той оформеше развода им и сключеше нов брак. Защото синът й нямаше да престане да играе — Алла Сергеевна все пак още бе способна трезво да осъзнава: комарджийството е неизлечимо. Тази болест поваля човека завинаги. И ако ги няма сумите, които Стрелников дава, Саша ще започне да се снабдява с пари по друг начин. Тя прекалено добре познаваше сина си, за да се успокоява с надеждата, че той ще започне да работи и да печели самостоятелно за нуждите си. Синът й непременно щеше да се набърка в нещо престъпно, а оттам до затвора е съвсем близо. Затворът — както и да е, и това се преживява, но много по-лошо можеше да стане, ако момчето затънеше в дългове и кредиторите му започнеха да си искат парите от него по начин, твърде разпространен напоследък. За невърнат дълг днес убиват, и то правят го лесно и просто. За назидание на другите длъжници.