Светлият лик на смъртта

— Нужни са ми точно три минути спокоен делови разговор. После веднага ще ви оставя насаме с вашите телефони.

Управителят извади огромна небесносиня кърпа и избърса лицето си, обилно покрито с капчици пот. В кабинета беше горещо, работеше електрически радиатор, а очевидно тук не беше прието да се отваря прозорчето за проветряване.

— Да, слушам ви внимателно. Искахте да попитате нещо за Дербишов?

— И за Дербишов, освен другото. Погледнете тази снимка. Това територията на клуба ли е?

Администраторът хвърли бърз поглед на снимката и веднага кимна:

— Да, това е сградата на оздравителния комплекс. Там имаме баня, басейн и фитнесзала.

— Трябва да поговоря със служителите, които се намират постоянно там. Моля ви да им се обадите и да ги предупредите, че след малко ще отида при тях и че трябва да отговарят на въпросите ми.

— Добре. — Управителят посегна към една от слушалките на бюрото. — Друго нещо?

— Няма друго.

— Как няма? Това ли беше всичко?

— Засега — да. А вие какво искахте?

— Боже мой, някак неудобно се получи… Толкова време седите тук само заради няколко думи. Защо не казахте веднага?

— Нямах възможност. Не можех да се конкурирам с вашите телефони. Обяснете ми как да стигна до оздравителния комплекс.

— Да, разбира се — засуети се управителят. — Първо направо, до алеята… Впрочем това е сложно, ще се изгубите, сега ще извикам някого да ви заведе. Ах, колко неприятно се получи… — Той натисна копчето на интеркома: — Вадик, ела в кабинета ми! Да, веднага.

Физиономията на управителя на клуба изглеждаше толкова виновна, че Коротков го досмеша.

— Извинете, а защо се интересувате от Дербишов? Нещо не е наред ли? Навярно разбирате моя въпрос. В нашия клуб членуват много уважавани хора и ние не можем да допуснем…

— Не се тревожете, репутацията на клуба няма да пострада. Искам само да изясня при какви обстоятелства е била направена тази снимка.

— Боже мой, но нали можехте да попитате самия Дербишов! Не, вие криете нещо от мен.

— Такава ми е работата — засмя се Коротков. — Ние винаги крием нещо. Но на вас ще отговоря честно. Имаме подозрения, че тази снимка е била направена без знанието на Виктор Александрович. И то не с най-добри намерения. Затова искам да си изясня кой и кога е свършил тази работа.

— Смятате, че го е направил някой от членовете на клуба ли? — уплаши се управителят.

— И това е възможно. А може някой от вашите служители да го е снимал. Или пък съвсем външен човек. Защото територията, на която вашите гости се забавляват с конен спорт, на практика не се контролира.

— Да, прав сте, територията е огромна.

На вратата плахо се почука.

— Влизай, Вадик! — извика управителят.

След минута Коротков, придружен от спортното момче Вадик, крачеше по брезовата алея към оздравителния комплекс.