Незаключената врата
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #23
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542609438
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Незаключената врата». Краткое содержание книги:
— Знаеш ли какво е станало между Шаня и Гога Сухумски?
— Не. — От изненада Ирек се смути. — Знам само, че Гога е бил против, когато тате е искал да го короноват. Заради мен е било, вие ми го казахте.
— Така е. А още когато самият Гога е бил коронован, не са попитали баща ти. Тогава са разпратили питане до всички лагери — кой какво знае за Сухумски, такъв е редът. По това време Шаня е бил на топло и там също е дошло такова питане, ама нашите хора забравили да повикат и попитат баща ти. Или не сметнали за нужно. Тогава този лагер са го държали хората на Сухумски, те добре са знаели кого трябва да питат и кого не бива. Шаня си е затаил яда, но се е надявал, че когато самият той поиска да се коронова, Гога ще го подкрепи, макар и само защото Шаня не се е размъркал, премълчал си е, че редът е бил нарушен, че не са попитали всички наши. Защото Шаня е имал какво да каже за Сухумски. Гога наистина е подлярствал, крадял е от свои, но баща ти беше стратег, винаги знаеше кога има смисъл да премълчиш, та после да извлечеш тройна изгода от това мълчание. Гога обаче не оправда надеждите му, изказа се против баща ти. По-нататък знаеш ли какво стана?
— Не — завъртя глава Ирек.
— Ами по-нататък аз предварително се свързах със Сухумски, предупредих го, че пращам мой човек в Москва. И не щеш ли, Шаня заявява, че ако си имаме работа с Гога, ще сметне това за лична обида. Аз уважавах баща ти, Батир, съобразявах се с неговото мнение, той беше уважаван и авторитетен апаш. Не можех да го обидя и да постъпя по своя си начин. Изпратих те при Захар. Гога обаче все пак научил, че съм се отказал от неговата помощ, научил и защо. И още на другия ден тръгнаха приказки, че цялото наше братство, всички слушаме Шаня, че той е главният при нас, каквото той каже, това става. Че не сме сериозни хора, а сополанковци, които са поставили над себе си „сухар“ и играят по неговата свирка. Знаеш ли какво е „сухар“?
— Знам, тате ми е казвал. Човек, на когото е отказано короноване.
— Именно. Виждаш ли сега какво се получи? Шаня се опитваше да ни натрапи старите апашки принципи, той бе човек от миналото, а ние сме хора на бъдещето и си имаме свои принципи, съвременни. Аз чисто по човешки му изразих уважението си като на по-стар другар, обаче в резултат на нашата организация беше нанесен ущърб, пострада репутацията ни. И виновен за това се оказах аз. И ти ли, Батир, смяташ, че аз съм виновен?
Въпросът беше коварен и страшен. Кажеше ли „да“ — нямаше да доживее до вечерта. Кажеше ли „не“ — значеше да прости греховете на Старпома. Защото Ирек, колкото и млад и неопитен да беше, вече прекрасно бе разбрал, че свои хора са убили Шаня. Не са могли да преживеят такава подигравка с репутацията им, трябвало е да покажат кой командва в организацията. Да го покажат и на хората отвън, и на хората вътре. Та всички да са наясно, че старите апашки закони нямат място в новите престъпни среди, да не се ерчат. Прав е не онзи, на чиято страна е „законът“ и някакви си митични „традиции“, а по-силният и онзи, който има повече пари.
— Не, вие не сте виновен, за нищо не сте виновен — с треперещ глас каза Ирек. — Напълно съм съгласен с вашето решение.
— Това не беше мое решение — скрил удовлетворената си усмивка, отвърна Старпома.
— Да, разбирам.
— Погребението е утре. Всичко ще бъде на най-високо ниво, за това не се безпокой.
— Благодаря ви.
Такъв беше той, Старпома. Ирек не се съмняваше, че решението за убийството на Шаня е било именно негово, а не на Шефа, ала на всичко отгоре той поведе разговора така, че синът на убития и да му благодари, и да му се кланя, оставаше да го накара и ръка да му целува.
— Върви, Батир, почивай сега. Утре ти предстои тежък ден. Кич ще те закара у вас.
— Благодаря — отново повтори Ирек.
По целия обратен път Кич и Менингита учтиво мълчаха, спазваха етикецията. Че как, я каква мъка е сполетяла братска, убиха баща му. Види се, Старпома му е казал и някакви подробности, гледай с какво лице се появи Батир при колата, направо е почернял. Какви ти весели приказки тук, човек трябва да има съвест.
Глава 10
За срещата с Руслан Нилски в неделя Настя тръгна още сутринта, след като снощи специално се бе разбрала с него — искаше да влезе в жилището на Воронова колкото може по-рано, докато всички обитатели все още не са се пръснали по своите си дела. Но нямаше късмет. Когато наближи блока на „Каменная Слобода“, тя видя как от входа излязоха Андрей Ганелин и Яна Нилская, качиха се в бял мерцедес и заминаха. Според израза на Коротков, това очевидно бе вече третото действие на пиесата „Пропъждане на тъгата“, ако предположим, че първото е било изиграно в петък, а второто — вчера, в събота.