Кралят на казиното

Върнаха се двамата оперативници от милицията. Турецки изслуша доклада им и фактически не научи нищо ново, което да не знаеше вече.

Леля Настя веднага идентифицира Саргачов на снимката и докато гощаваше с банички Кротов и Турецки, току само повтаряше: „Ми да, щом погледнах, веднага познах, че е той!“ Един-два пъти Турецки се опита да прехвърли разговора към „жената“, но леля Настя махаше с ръка. „Млад мъж! Що да не си доведе?“ И чак на третия опит на Александър неочаквано се сети: „Беше с капела! Жената де. Една такава широка капела. И с очила.“

— Явно е идвал с госпожа Стрелникова — каза Турецки, когато излязоха на улицата. — На погребението на Кузмински вицепремиерката беше пак с такава широкопола шапка. Саргачов и Лариса Ивановна са венчани, така че навсякъде ходят заедно.

— Леля Настя каза „помня, веднъж май идва“…

— Могла е да дойде и два пъти — възрази Турецки.

— Любовен триъгълник? Стрелникова — Саргачов — Уест. Ревност? А защо не?… Така излиза. Като се вземе предвид поведението на Уест в казината, това е напълно възможно.

— Тримата са расли в една сграда. И от деца са дружали. Заедно са постъпили в юридическия факултет. По-късно пътищата им се разделят. След много години Саргачов и Лариса Ивановна се венчават… Едно време работех със Саргачов. Още тогава беше влюбен в Лариса, сегашната ни вицепремиерка. И струва ми се, любовта му беше искрена.

— Сега сигурно апартаментът на Уест е запечатан от органите? — попита Кроткия.

— Да, до провеждането на щателен обиск.

— За съжаление вече трябва да се сбогувам с вас. Нека се видим утре, ако нямате нищо против? — спря се Кротов.

— Тогава до утре.

В прокуратурата пред кабинета на Турецки чакаха двама свидетели — пазачите, които си бяха тръгнали през нощта от вилата на Андрей Василиев.

— Влезте — отвори вратата Александър. — И сядайте. Дайте си служебните карти и паспортите, ако обичате… С кого ще започнем?

Турецки извади на бюрото си два празни формуляра на протокол от разпит на свидетел.

— Не е ли все едно — намръщено каза единият, русоляв момък с бели вежди и клепки. — Може и с мен.

— Обяснете коя е причината за вашето внезапно заминаване през нощта.

— Олежка нареди и ние тръгнахме.

— Прапоршчик Долгих ли беше старши на групата?

— Ами така излиза.

— Изведнъж му хрумна на Олежка и ви заповяда, така ли?

— Защо? Обадиха му се по телефона.

— И кой му се обади?

— Ами началството — колебливо отговори Беловеждия.

— Вашите началства са много. Но се е обадил само един началник. Кажи ми с какъв чин е и как се казва?

— Като че ли подполковник Рябков…