![Английският шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/1/9/anglijskiyat-shpionin-bg-download.jpg)
Английският шпионин [bg]
- Автор: Сильва Дэниел
- Серия: Габриел Алон #15
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542615866
- Переводчик: Венера Атанасова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Английският шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
Погледът на Назари се премести от лицето на Габриел към огъня. В очите му вече не се четеше заплашително спокойствие. То бе заменено от отчаяние, от осъзнаването, че няма друг избор, освен да се остави на милостта на един смъртен враг.
— Какво искаш от мен? — попита той най-накрая.
— Искам да спасиш семейството си и себе си.
— И как бих могъл да го направя?
— Като ми помогнеш да намеря Еймън Куин и Алексей Розанов.
— Това е невъзможно, Алон.
— Кой го казва?
— Казва го Шефа.
— Сега аз съм Шефа — каза Габриел. — И ти работиш за мен.
Те прекараха следващия час да преповтарят всичко отначало. Особено внимание бе отделено на подробностите за банковата сметка в Женева и обстоятелствата около последната среща на Назари с Алексей Розанов в Копенхаген. Точната дата, името на ресторанта, часът и начинът на тяхното пристигане, имената на хотелите, където бяха отседнали.
— Кога е следващата ви среща? — попита Алон.
— Нямаме нищо запланувано.
— Обикновено кой пръв установява контакт?
— Зависи от състоянието на нещата. Ако Алексей има какво да обсъдим, той установява контакта и предлага мястото. Ако аз имам нужда да се видя с него…
— Как се свързваш с него?
— По начин, който вие и американската Агенция за национална сигурност не можете да проследите.
— Като пускате „бъбрив“ имейл до безобиден наглед акаунт ли?
— Понякога — отвърна Назари — най-простите начини са най-добрите.
— Какъв е адресът на Розанов?
— Той използва няколко.
После Реза изрецитира по памет четири интернет адреса. Всичките представляваха произволни комбинации от букви и цифри. Това беше впечатляваща проява на добра памет.
Вече наближаваше единайсет часът. Имаше време колкото да върнат Назари в „Интерконтинентал“ до вечерния му час. Габриел предупреди иранеца за последствията от всяко нарушение на техния набързо изготвен договор. След това го освободи от стола. Реза изглеждаше изненадващо добре за човек, който е бил подложен на побой и фалшива екзекуция. Единственото видимо доказателство за неговото изпитание беше малкото изгорено петно в средата на челото му.
— Сложи малко лед върху него, когато се прибереш в стаята си — каза Яков, докато го напъхваше в колата. — Искаме да изглеждаш добре за утрешните преговори.
Те го свалиха в източния край на Щатпарк и Михаил го проследи до хотела. Фоайето беше пусто, Назари се качи сам в асансьора, който го отведе до седмия етаж, където го чакаше оборудваната му с подслушвателни устройства стая. Прегърбен пред лаптопа в съседната стая, Ели Лавон слушаше това, което последва: мъж, който повръща неистово в тоалетната, мъж, който плаче неудържимо, след като телефонното позвъняване до дома му в Техеран остана без отговор. Лавон намали силата на звука и даде на своя обект на подслушване поне малко уединение. „Игри за големи момчета — помисли си той — по правила за големи момчета.“
44.
Воробьовите хълмове, Москва
Сънят на Катерина Акулова протичаше както винаги. Тя вървеше през брезова гора близо до стария ѝ тренировъчен лагер, когато дърветата се отдръпнаха настрани като завеса и се появи кристалносиньо езеро. Нямаше нужда да се съблича, в сънищата си винаги беше без дрехи, независимо от ситуацията. Катерина се плъзна под спокойната гладка повърхност и заплува из улиците на нейното ерзац46 германско село. След това водата се превърна в кръв и тя осъзна, че се дави в нея. Жадуваща за кислород, с блъскащо в гърдите сърце, тя загреба бясно към една малка светла точка. Но всеки път, когато се покажеше на повърхността, някаква ръка отново я натискаше надолу. Това беше женска ръка — гладка, безупречна. Въпреки че никога не бе чувствала нейното докосване, Катерина знаеше, че е ръката на майка ѝ.
Накрая тя седна изправена в леглото, задъхана, сякаш не бе поемала въздух в продължение на няколко минути. Косата ѝ беше влажна и слепнала от пот, ръцете ѝ трепереха от страх. Катерина посегна за цигарите си, запали с мъка една и пое дълбоко дима. Както винаги, никотинът я успокои. Тя погледна часовника и видя, че наближава обяд. Някак си бе спала почти дванайсет часа. Навън снегът от предишната вечер бе спрял да вали и белият диск на слънцето грееше ниско в светлото небе. Зимата, изглежда, бе дала няколко часа отсрочка на Москва.
46
Непълноценен заместител на друг продукт. — Б.пр.