Четвъртият гроб под краката ми [bg]

Когато момчетата започнаха да излизат, Майкъл се помъкна наперено към нас. Можех да позная, че беше той, защото никой не вървеше наперено като Майкъл.

— Заложник — каза той, кимвайки ми за поздрав. — Яко. — След това се отправи към вана, сякаш нямаше никакви грижи.

О, да. Тези типове бяха напълно откачени.

Донован ме повлече след себе си, следвайки останалите през вратата, а хватката му беше достатъчно здрава, че да ме притисне цялата към себе си. Ама че перверзник.

— Съжалявам — казах аз, когато се препънах отново в ръката на мъжа. Той ме изгледа злобно, ама наистина ни видя, че се задаваме. Трябваше да си измести проклетата ръка. Трудно беше почти да те влачат заднешком през под, осеян с клиенти на банката. А никога не съм била смятана за особено координирана. Трябваше да е наясно с това след първата ни среща.

Вкопчих се в ръката на Донован и казах:

— Това не ти печели червени точки, господинчо.

Когато стигнахме до вратата, Донован прошепна в ухото ми:

— И аз се радвам да те видя, красавице.

Понечих да му отговоря, но той ме дръпна от вратата и ме натика във вана. Приземих се на купчинка измежду ботуши и торби с пари. А бях разорена. Премигах и ги загледах с копнеж за точно 2,7 секунди, преди реалността да ме порази. Не можех да взема откраднати пари. Дори и да доживеех да видя следващия изгрев, което не беше много вероятно, ако всички бели лица, които се взираха в мен, бяха някаква индикация.

Ванът потегли и направи рязък завой, запращайки ме между нечии крака. Помъчих се да постигна баланс и се престорих, че моментът изобщо не бе неловък, когато се обърнах към Донован. Той беше на колене, пазейки идеално равновесие, когато изтръгна маската си и я натика в торба. Останалите сториха същото. Свалянето на маската на Ерик разкри злорада усмивка, тъй като се бях сблъскала с неговите крака, а чаровната му усмивка бе придружена от тъмни, искрящи очи.

Когато Майкъл свали маската си, усмивката му бе изпълнена едновременно с веселие и любопитство. Но аз бях по-обезпокоена от факта, че всички бяха започнали да се събличат. Свалиха черните блузи, за да разкрият богато разнообразие от тениски. След това смъкнаха и панталоните. Донован носеше дънки отдолу, но Ерик и Майкъл бяха облечени в кожа.

Шофьорът също свали маската си — или по-скоро нейната си маска — и я метна отзад, а аз я разпознах от последния път, когато бях в къщата преди около два месеца. Закръглена, с дълга черна като полунощ коса и поразителни зеленикави очи, тя изглежда бе единствената жена във вътрешния кръг от големци в бандата на Донован. И можеше да шофира като нищо подобно. Виждах защо Донован я бе избрал, докато тя поемаше не повече от необходимите рисковани маневри през светофарите и по завоите, така че да не привлича нежелано внимание.