Натрапчиви мисли за петък [bg]

— Санди знаеше ли?

— Нямам представа. Мисля, че не. Кой би му казал? И защо смяташ, че имаш право да ми задаваш тези въпроси? Нямам какво повече да кажа. А ти, скъпа приятелко, ще си навлечеш големи неприятности, ако продължаваш да обикаляш и да задаваш подобни въпроси. — Той сложи малките слушалки в ушите си, изолирайки се от нея, кимна й, обърна се с гръб и започна бавно да набира скорост.

Същия следобед Фрида заведе Итън в парка. Той беше много весел: хвърляше късчета хляб на патиците, на детската площадка обикаляше пързалките, климушките и люлките, а тя го засилваше високо във въздуха и той крещеше от страх и удоволствие. Когато го свали и го сложи в количката, Фрида се загледа в лицето на малкото момче, което беше наследило чертите и на Саша, и на Франк. Осъзна, че щеше много да й липсва. Беше свикнала с начина, по който пъхаше малката си ръка в нейната или заспиваше в скута й така внезапно, че тя винаги се изненадваше.

Тя му подаде шишето със сок и една бисквита, после подкара количката към изхода на парка и излезе на шосето, което водеше до дома на Саша. Денят беше облачен и задушен и тя се замисли за писмото на Карлсън. Сети се за децата му, Бела и Майки, които вече няколко години живееха в Испания с майка си и втория си баща. Знаеше колко силно тъгува той за тях. Карлсън й беше описал мъката си като остра болка, като нещо, което го смазваше. Докато си мислеше за това, усети върху себе си капки дъжд, а в далечината се чу гръмотевица. Фрида усили крачка, надявайки се да стигне до къщата преди бурята. И тогава видя групата младежи, по-скоро момчета, на няколко ярда от нея надолу по хълма, които крещяха и се бутаха. Трябваше й известно време, за да осъзнае, че в краката им лежеше човешка фигура — мъж с гъста брада, мазна сива коса и зацапани дрехи. Те го обиждаха и се кискаха. Едно от момчетата взе едно празно кенче от бира и го удари по главата. От мястото, където стоеше, Фрида чу как мъжът извика с писклив, треперещ глас. Забеляза, че и други хора наблюдаваха случващото се — с крадливи погледи, не желаейки да се намесват. В гърдите й се надигна пречистващ гняв, който измести срама от срещата с Ал. Тя се наведе и затегна предпазния колан на Итън, който я погледна с ясните си очи.

— Итън, сега ще тичам с всички сили, а ти ще крещиш с пълен глас. С пълен глас, нали?

— Сега ли?

— Сега.

Той отвори широко уста и нададе такъв вой, че й проглуши ушите. Фрида пое дълбоко въздух и се стрелна надолу по хълма към групата тийнейджъри, здраво хванала лудо подскачащата количка. Воят на Итън се превърна в писък. Количката се блъсна в първата фигура и с ъгълчето на окото си тя забеляза едно пъпчиво и стреснато лице. Сви рязко и се блъсна в следващия, нанасяйки му силен удар с юмрук. С кокалчетата си усети плътта му и чу болезнен стон. Човекът на земята лежеше свит на кълбо, а жалките му вещи бяха разпръснати около него. Фрида отново се завъртя и насочи количката към едно момче със суичър, което смаяно я зяпаше с увиснала уста.