Политичестки ред и политически упадък [bg]

Държавният контрол върху икономиката винаги крие потенциални рискове, защото може да бъде използван от различни икономически групировки за сметка на широката общественост. Освен това с течение на времето администрациите започват да спазват все по – строги правила, особено ако са наложени от политическите искания на законодателите. Много е трудно да се създаде държавна агенция, подвластна на демократичната воля, но в същото време достатъчно автономна и защитена от узурпиране от могъщи групировки.

Мнозина са убедени, че проблемът е в самото управление и решението е в значителното ограничаване или абсолютното премахване на регулаторната държава. Но една национална транспортна система не може да бъде оставена само на пазарните механизми, тъй като именно свободният пазар създаде хаотичната ситуация в края на XIX в. Бюрократите често биват обвинявани, че са невъзприемчиви и несъобразителни, но причина за дисфункционално бюрократично поведение в повечето случаи са нормативните предписания. Междущатската търговска комисия е разпъвана на кръст между исканията на потребителите за ниски цени и на железопътните компании за картелни споразумения, които ще им позволят възвръщаемост на капитала. Колебливите политики на Комисията, веднъж в полза на потребителите, друг път в полза на компаниите, са следствие от променящите се политически настроения в Конгреса и Белия дом. Управляваната от федералното правителство пътническа железопътна компания „Амтрак“ е създадена през 1971 г. при реорганизацията на железниците, но днес не е образец за висококачествено, иновативно железопътно обслужване. Причина за това не е самият факт, че е под управлението на правителството; много държавни железници в Европа и Азия са лидери по ефективност на обслужването. Проблемът по – скоро е, че „Амтрак“ работи при противоречив политически мандат: от една страна, трябва да възстановява разходите и да инвестира в нови мощности, а в същото време да обслужва множество градчета и селски райони, чиито представители са законодателите, които определят бюджета на компанията. Ако „Амтрак“ имаха свободата да се съсредоточат върху обслужването на интензивния жп коридор Вашингтон – Ню Йорк – Бостън, биха били изключително рентабилна институция с много по – добро обслужване.

Ако Междущатската търговска комисия беше създадена като автономна, висококачествена изпълнителна агенция, а не като комисия, вероятно би могла да изиграе много по – ефективна роля през миналия век. Една по – автономна администрация би била по – гъвкава при определяне на тарифите и лавирането между различни групировки, както всъщност постъпва правителството през краткия период 1917 – 1920 г., когато железниците са изцяло национализирани. Тя би могла да предвиди факта, че железниците вече не са естествен монопол предвид развитието на автомобилния и въздушния транспорт и да направи така, че тарифите да отразяват действителните разходи по – обективно. Сложната американска система на сдържания и противотежести е причина подобен резултат да е труднопостижим: историята на Междущатската търговска комисия демонстрира доминиращата роля на съдилищата и Конгреса над решенията на изпълнителната власт. В този конкретен случай недоброто качество на управлението произтича от силата на върховенството на правото и на демократичната отчетност в американската политическа система.