Светлина в пукнатините [bg]

— Доклада на психотерапевта, доктор Фльори. Гамаш е бил толкова разстроен, че е отишъл при него днес. В събота.

Твърде късно вдигна поглед и срещна смразяващите очи. Промълви:

— Изтеглихме информацията от компютъра на доктор Фльори днес следобед.

Надяваше се да долови някакъв знак на одобрение. Леко размекване. Признак на живот. Но отсреща го гледаше само онзи мъртвешки поглед.

— Твърди, че Гамаш е излязъл извън контрол. Едва ли не бълнува. Не виждате ли?

Още докато произнасяше тези думи, Тесие осъзна, че беше по-добре да се застреля. И бе готов да го направи. Франкьор виждаше всичко на десет крачки пред всички останали. Именно затова бяха толкова близо до успеха.

Натъкнаха се на няколко неочаквани препятствия. Престрелката във фабриката бе едно от тях. Заговорът за взривяване на язовирната стена бе разкрит. Отново от Гамаш.

Но точно поради тази причина докладът на психотерапевта бе още по-приятен. Главният комисар трябваше да е доволен. Тогава защо гледаше така? Тесие усети как кръвта му изстива, съсирва се във вените и сърцето му бие все по-тежко.

— Ако Гамаш се опита някога да изнесе информация, можем да пуснем доклада на собствения му психотерапевт. Доверието в него ще се срине. Никой не би повярвал на човек, който… — Тесие се взря в текста и се помъчи да открие съвършеното изречение. Намери го и прочете: — "страда от мания за преследване и във всичко вижда конспирации и заговори".

Тесие прегледа текста надолу, като бързо плъзгаше поглед. Опитваше се да издигне стена от защитни думи между себе си и Франкьор.

— "Главен инспектор Гамаш е не просто пречупен — продължи да чете, — а разбит на парчета. Когато се върна от коледната си ваканция, ще препоръчам да бъде освободен от длъжност."

Тесие вдигна поглед и отново срещна ледените очи. Нищо не се бе променило. Дори да бяха проникнали под повърхността, думите му се бяха натъкнали на още лед. По-студен. По-древен. Безкраен.

— Изолиран е — добави Тесие. — От следователите, които работеха с него преди, е останала само инспектор Лакост. Другите или сами са отишли в други отдели, или вие сте ги преместили. Дори последният му съюзник сред управленските кадри, комисар Брюнел, го изостави. И тя смята, че се е побъркал. Имаме записи от нейния кабинет. А Гамаш споменава разговора им ето тук.

Инспекторът отново се разрови в доклада на психотерапевта:

— Ето, виждате ли? Признава, че са заминали за Ванкувър.

— Може и да са заминали, но успяха да стигнат далеч — проговори най-накрая Франкьор. — Съпругът на Терез Брюнел се оказа нещо повече от хакер любител. Почти успя да ни открие.

Гласът му бе непринуден, в пълен контраст със смразяващия поглед.

— Почти — съгласи се Тесие и побърза да успокои началника си, — но не съвсем. А това, което откри, го уплаши до смърт. Брюнел изключи компютъра си. Оттогава не го е включвал.