Кодът на Луцифер [bg]
- Автор: Броко Чарльз
- Серия: Томас Лурдс #2
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9546552518
- Переводчик: Анна Христова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кодът на Луцифер [bg]». Краткое содержание книги:
Въображението на Лурдс се изпълни с образи на изоставени монаси. Какво ли беше да стоиш затворен в гробница и да умираш от глад и от жажда?
А всичко, което трябва да направиш, за да бъдеш свободен, е да издадеш една тайна.
Лурдс не мислеше, че е способен на такова нещо. Но пък не мислеше, че е способен и да открадне книгата от Кайин и хората му.
— Дотук проявявах търпение, професор Лурдс, от уважение към стореното и преживяното от вас, както и заради сестра ми, която вярва във вас — каза Йоаким.
— Казах ти, ако някой може да го направи, това е Томас — рече Олимпия на турски.
— Английски — намеси се Клийна. — Говорете на английски заради бавноразвиващите се.
Олимпия повтори коментара си на английски, което накара Клийна да изсумти.
— Трябва да ми докажете, че можете да ни помогнете. — Мрачният поглед на Йоаким не изпускаше очите на Лурдс. — Можете ли?
Лурдс кимна.
— Мога, но първо вие трябва да сторите още нещо за мен.
Йоаким се облегна на стола и кръстоса ръце на гърдите си. Явно беше недоволен.
Без да му обърне внимание, Лурдс отвори книгата на страницата с натривката.
— Трябва да знам откъде сте свалили това.
Йоаким поклати глава.
— Там няма нищо.
— Вие не сте открили нищо там. — Лурдс се облегна на стола си. — Аз ще открия.
— Откъде сте толкова сигурен?
— Тази натривка е свалена от камък в помещението, където старейшините на Братството са загубили живота си, заради тайната на Свитъка на радостта.
Олимпия се обърна към брат си.
— Вярно ли е?
Йоаким не отговори, не сваляше очи от Лурдс.
— Йоаким?
Най-сетне той кимна.
— Там е бил намерен. Но вие просто отгатнахте.
Лурдс разлисти няколко страници назад и потупа отново текста.
— И това е една от страниците, които са били открити в помещението. Пак ли отгатнах?
Йоаким погледна страницата, после Лурдс.
— Откъде знаете това?
— Защото мога да разчета тази страница. — Лурдс се усмихна, щом видя, че очите на Йоаким се разшириха. — Искате ли да знаете какво пише?
18.
Централен бизнес квартал
Икономическият град на крал Абдула
Саудитска Арабия
19 март 2010
Хотелският апартамент не беше нищо повече от снабдена с всички удобства затворническа килия. Уебстър го знаеше и не можеше да се помири с положението. Искаше да го напусне само за да докаже, че може. И може би искаше да предизвика принц Халид, за да види докъде би стигнал.
Пред вратата му нямаше въоръжени пазачи, но всички входове на сградата се охраняваха. Не се съмняваше, че стаята се подслушва. Ако беше на мястото на принц Халид, от стаята щеше да има и звук, и картина.
Затова използваше един от генераторите на бял шум на ЦРУ, за да заглуши телефонните си разговори.
През последните няколко часа се беше наливал с алкохол, за да се отпусне, и се беше утешавал с ласките на Вики Деанджело. За зряла жена тя беше трудно задоволима и щедра любовница. Той остана изненадан от това, но умът му беше съсредоточен върху очакваните размирици в Саудитска Арабия и заплахата, която се надигаше от Истанбул.
Накрая Вики се оказа същата като него. Щом бунтовете по улиците избухнаха, тя напусна леглото му и се върна в стаята при компютъра си, за да упражни контрол върху останалите й верни репортери в страната. От тях течаха новини, но войниците на принц Халид действаха бързо, за да ги открият и заглушат. Някои репортери вече бяха убити, но принц Халид не беше дал обяснения.
Уебстър стоеше до прозореца на балкона, зад гънките на пердето. Под нощното небе градът се простираше на идеални квадрати, някои осветени, други — не. Не всички нови квартали бяха снабдени с електричество.
Уебстър беше загасил лампите в стаята, чувстваше се по-удобно в мрака. Държеше мобилния телефон близо до ухото си, докато говореше. По улиците патрулираха въоръжени отряди, непрекъснато се движеха танкове.
В другия край на стаята оставеният без звук телевизор продължаваше да върти нелегално заснети кадри от Саудитска Арабия по „Дабълю Ен Ен Нюз“. „Фокс“, „Си Ен Ен“ и „Ем Ес Ен Би Си“ излъчваха горе-долу същите репортажи. Повечето от тях идваха от хората на Вики.