Тайната на Диор [calibre 5.34.0]

— Да отидем да се поразходим – каза тя импулсивно. – Сигурно ще намерим някоя закътана пътечка.

Отне им доста време, докато успеят да се измъкнат от партито – всеки искаше да говори с Елиът – но най-накрая се озоваха на тротоара, където той хвана ръката й.

— Искаш ли да прекосим Грийн Парк? След това да отидем до Пол Мол и да те изпратя обратно до хотела.

Хареса й начинът, по който говореше, без намеци, но в същото време изпита разочарование при мисълта, че той ще си отиде.

Вървяха, хванати за ръце, и тя започна да го разпитва за книгата, върху която работи. Каза й, че още разработва сюжета, планира всяка глава и започва да измисля история, която да съответства на фактите.

— Мислех, че писането е свързано с разказването на истории.

— Опитвам се да пиша исторически книги така, че хората да имат усещането, че четат роман. Всеки може да изнесе факти и цифри, но историята не е това. Тя е…

Той се спря и се огледа, като посочи двореца „Сент Джеймс“.

— Например този дворец. Всеки може да ти каже кой го е построил, за колко време, колко крале са живели в него. Но аз искам да ти разкажа какво е усещал мъжът, възседнал кулата, докато е окачвал часовника точно на върха, вероятно дори без предпазно въже. Искам да ти разкажа колко удивително е било това преживяване, но и колко опасно и злополучно в действителност вероятно е било. Искам да те накарам да видиш това място като нещо живо, а не като купчина червени тухли.

Замълча и Кат помисли, че може би се изчервява: – Сега пък започнах да дрънкам глупости.

— Съвсем не – възрази тя. – Мога да те слушам да говориш цяла нощ.

Елиът посегна към лицето й и леко погали с пръст линията на челюстта й, като проследяваше голата кожа на врата й. Този път, когато я целуна, телата им се сляха едно в друго. Тя потрепери.

— Студено ли ти е?- промълви той.

— Не. Просто това е толкова… хубаво. Което е изключително глупаво избрана дума в присъствието на писател.

Той меко се засмя.

— Не съм сигурен дали съм в състояние да се изразя като ерудит в този момент.

Пръстите му продължаваха да се движат, погалиха ключиците й, след това се спуснаха до ръба на роклята й.

— Кат, не съм сигурен, че искам тази нощ да свърши. Но с радост ще те изпратя до хотела ти и ще се видим отново в събота, ако така предпочиташ.

Тя разбра какво я питаше той. И копнееше да каже „да“, но в същото време й се искаше да бъде честна и да му даде възможност да размисли.

— Елиът, изглеждам много по-добре с тази рокля и с грим, отколкото гола и без никаква украса. Почти четиресетгодишните жени, които са родили две деца, могат да бъдат разочароващи, видени в по-близък план.

Той понечи да каже нещо, но тя вдигна ръка.

— Ти си много красив мъж, който привлича вниманието на жените. Казвам това не защото смятам, че си повърхностен, а защото бих предпочела да се сбогуваме сега, отколкото да се разочароваш от онова, което се крие под тази великолепна червена рокля.

Вместо да отговори, той още по-силно я целуна.