Warcraft - Нощта на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: WarCraft #12
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Нощта на Дракона». Краткое содержание книги:
Със секира в едната ръка и кама в другата, рейнджърът пристъпваше в мрака. С всяка стъпка тя усещаше, че слиза все по-надолу и по-надолу. Тя стисна здраво оръжията си. Стори й се, че в далечината проблясва бледа светлина.
И наистина, продължавайки напред, това, което първоначално изглеждаше като слабо сияние, постепенно изпълни целия тунел. Верееса най-сетне успя да види по-добре стените и детайлите, които ясно показваха, че този тунел е по-грубо прокопан от другите по-горе. Това само по себе си означаваше, че е малко вероятно тези на повърхността дори да подозират за съществуването на това древно дело. Но тогава чий беше гласът, който като че ли чу преди малко? Елфата забави темпото.
Пред нея се появи слабо червено сияние… явно следваше някаква зала. Верееса стисна зъби и много внимателно продължи напред.
Изведнъж забеляза, че колкото повече се приближава, толкова по-студено остава. Много по-студено, отколкото би било нормално. Всъщност в Грим Батол щеше да е логично подобна зала да излъчва топлина, а не студ. Макар да беше стигнала толкова далеч, Верееса се подвоуми дали да не се върне. Но имаше нещо, което не й позволяваше да го стори. Тя се наведе и надникна вътре — и остана изумена.
Пред нея се откри огромна зала, в която имаше едновременно лед и огън. От огъня се излъчваше червеното сияние, а в огромните басейни бълбукаше разтопена лава. Изведнъж ноздрите й се изпълниха с миризмата на сяра. Рейнджърът успя да види дузина такива басейни — от по-малки, колкото дланта й, до по-големи, в които тя и джуджетата спокойно можеха да потънат, без дори да размърдат повърхността им. Залата трябваше да е силно нажежена, а елфата отдавна да е плувнала в пот. Но всъщност беше толкова студено, че тя виждаше дъха си.
Обяснението на това дойде отгоре. От тавана се проточваха огромни ледени ками. Но те не бяха нито плод на въображението й, нито пък бяха естествени. Верееса влезе по-навътре в залата и видя колко искрящо бели бяха всъщност и дори почувства пулсиращия студ по кожата си. И после разбра на какво се дължи тази магическа обстановка. Елфата видя една, после втора и още една… и осъзна, че всички заоблени издатини са еднакви. Навсякъде имаше яйца. Яйцата бяха толкова големи, че можеха да са само на едно същество. Дракон.
Верееса се приближи до това, което беше най-близо до нея. Отначало си помисли, че е пропукано, защото лепкавото нещо, с което беше покрито, й заприлича на белтък. Но, след като го разгледа по-добре, се убеди, че яйцето е здраво. Просто беше изцяло покрито с някаква странна субстанция. Тя потопи камата в течността и получи отговора. „Маятис.“
Хората й използваха магическото покритие, за да предпазват свещени реликви или редки живи неща като семена. Някой беше решил да го употреби за нещо по-интересно — да предпази яйцата от гниене. Но, макар маятисът да бе особено ефективно защитно покритие, Верееса вече разбра и причината за непрекъснатата битка между студа и топлината в залата. Маятисът не беше достатъчен.
Тя потопи пръст в него и осъзна, че така се постига идеалната температура, която да поддържа живота на яйцата. После Верееса се огледа и видя колко много яйца лежаха наредени в тази невероятно балансирана среда. Не една шепа. Не няколко дузини. Стотици. Толкова много стотици яйца… сигурно бяха събирани с векове…
Елфата се обърна. От маятисовото покритие всички яйца изглеждаха еднакво сиви, но чак сега тя забеляза, че всъщност бяха различни. Различаваха се не само по форма и размер, но и по цвят и модел. „О, Слънчев извор! Това не са само яйцата на черния дракон… Има и яйца на червен, и други…“
Верееса не можеше да повярва на очите си. Когато тя и Ронин помогнаха на кралицата на червения орляк да се освободи от Ордата, Верееса имаше възможност да види парченца от счупените черупки на яйцата й. По-късно съпругът й, който не спираше да обогатява магическите си познания, й беше показал части от яйца и на другите орляци, включително на черния. Определено в залата доминираха тези от вида на Детуинг, но тук имаше също и такива, наподобяващи червените, както и други, които явно са били откраднати от сините и останалите.
— Векове… — прошепна тя. — Сигурно е отнело векове…
После рейнджърът забеляза нещо странно и се вгледа по-отблизо в две от яйцата. Изглеждаха необичайно издути, а около черупките им имаше малки наранявания. Каквото и да е имало някога в тях, вече не беше невинно бебе дракон.