За духа на законите
- Автор: дьо Монтескьо Шарл
- Год: 1984
- Язык: болгарский
- Год: Наука и изкуство
- Переводчик: Тодор Чакъров
- Жанр: Политика
Электронная книга - «За духа на законите». Краткое содержание книги:
Традициите, обичаите, които са повлияни от климата, от мястото, където живее нацията формират духа на един народ, неговата култура. Съответно духът се излива и в закона. Законът има дух, който отразява желанията на нацията и този дух е противопоставен на буквата на закона. Законът е изкуствен (направен е от хора, които могат да грешат). Следователно законът подлежи на поправки. Няма и не може да има вечен закон. Така Монтескьо обосновава основния дух на една държава. По този начин може да се тълкува понятието дух в заглавието на неговия труд.
Съществуват два типа закони: природни и такива, които произтичат от разума (Законът е човешкият разум, Мотескьо). Ако законът е добър се подчиняваме, а ако ли не го променяме.
Монтескьо прекарва почти двадесет години в проучвания и писане на За духа на законите, която обхваща широк кръг от теми в политиката, правото, социологията и антропологията и включва повече от 3000 цитата. В този политически трактат Монтескьо застъпва конституционализма и разделението на властите, както и премахването на робството, опазването на гражданските свободи и върховенството на закона, както и идеята, че политическите и правни институции следва да отразяват социалните и географски особености на всяка конкретна общност.
СЪДЪРЖАНИЕ
ДОКТРИНАТА НА МОНТЕСКЬО — АКАД. ЯРОСЛАВ РАДЕВ 7
ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ 47
РАЗСЪЖДЕНИЯ ЗА ВЕЛИЧИЕТО И УПАДЪКА НА РИМЛЯНИТЕ 825
ОПИТ ВЪРХУ ВКУСА 963
БЕЛЕЖКИ КЪМ „ЗА ДУХА НА ЗАКОНИТЕ“ 993
Глава XXI
За жестокостта на законите спрямо длъжниците в републиката
Гражданин, който е дал пари в заем на друг гражданин, за да ги изразходва, и поради това последният вече не разполага с тях, получава над него голямо превъзходство. Какво ще се получи в една република, ако това заробване се засили чрез законите?
В Атина и Рим първоначално е било разрешено длъжниците, които не били в състояние да си изплатят дълговете, да се продават. Солон е отменил този обичай в Атина; той се е разпоредил никой да няма власт над личността на длъжника. Но в Рим децемвирите не променили този обичай; и макар да са имали пред очи примера на Солон, те не са пожелали да го последват. Това не е единственото място в законите на дванадесетте таблици, където се вижда намерението на децемвирите да разклатят духа на демокрацията.
Тези жестоки закони против длъжниците неведнъж са излагали на опасност римската република. Един човек, покрит с рани, се изплъзва от ръцете на своя кредитор и се появява на площада. Народът се стъписва от тая гледка. И други граждани, които кредиторите не смеят повече да задържат, излизат от техните затвори. Дават им обещания, но напразно; народът се оттегля на Свещения връх. Той не постига премахването на тия закони, но постига назначаването на длъжностно лиие, което да го защищава. Обществото излиза от анархията, но вижда тиранията, която го заплашва. Манлий, за да добие популярност, замисля да изтръгне от ръцете на кредиторите ония граждани, които те превръщат в роби. Замислите на Манлий биват разкрити; но злото продължило да съществува. Няколко частни закона дават улеснения на длъжниците при изплащане на дълговете и в 428 г. от основаването на Рим консулите издават закона, който лишава кредиторите от правото да държат като роби длъжниците в къщите си. Един лихвар — Папирий, се опитал да обезчести млад човек на име Публий, когото държал в окови. И както престъплението на Секст дава на Рим политическа свобода, така престъплението на Папирий му дава гражданска свобода.
Такава е била свободата на този град, че новите престъпления затвърдявали в него свободата, която са му донасяли старите престъпления. Покушението на Апий над Виргиния отново е пробудило у народа онова отвращение от тираните, което той е изпитал от нещастната участ на Лукреция. Тридесет и седем години след позорното престъпление на Папирий едно подобно на него престъпление става причина народът да се оттегли на Яникулския хълм и създаденият закон за защита на длъжниците да придобие нова сила.
Оттогава не толкова кредиторите преследват своите длъжници за неплащаие на дългове, колкото длъжниците — своите кредитори за нарушение на законите против лихварството.
Глава XXI
I
Неща, които нарушават свободата
в монархията
В монархиите едно нещо често е нанасяло вреда на свободата и е било съвсем безполезно за самия монарх; това е било назначаването на специални комисари, които да съдят някое частно лице.
Господарят извлича толкова малко полза от тия комисари, че не си струва трудът той да променя установения ред заради това. Морално той е уверен, че е по-честен и по-справедлив от своите комисари, които винаги се смятат за достатъчно оправдани от неговите заповеди, от неясната полза за държавата, от това, че са избрали тях за комисари, и даже от техните страхове.
При Хенри VIII, когато е имало дело срещу някой лорд, за съдии са бивали назначавани комисари от палатата на лордовете; по тоя начин са бивали осъждани на смърт всички нежелателни лордове.
Глава XXIII
За шпионите в монархията
Нужни ли са шпиони в монархията? Добрите господари обикновено не ги ползуват. Когато човек е верен на законите, той изпълнява своя дълг спрямо господаря; но той трябва да може да намери убежище в своя дом и там на спокойствие да върши останалата част от делата си. Шпионажът би бил може би по-търпим, ако се извършваше от честни хора; но по позора, който неизбежно носи човекът на това дело, може да се съди за позора на самото дело. Господарят трябва да се отнася към своите поданици с душевна чистота, откровеност и доверие. Този, който е изпълнен с безпокойство, подозрение и страх, прилича на актьор, който се затруднява да изпълни ролята си. Когато вижда, че законите, общо, са в сила и се изпълняват, господарят може да смята, че е в безопасност. Поведението на всички му служи като гаранция за поведението на всеки. Нека само се освободи от всякакъв страх и ще види как всички го обичат. А и как да не го обичат? Той е източникът на почти всички блага, които се създават; почти всички наказания се налагат според законите. Той се показва пред народа винаги с открито лице; самата негова слава преминава върху нас и неговата мощ ни крепи. Едно от доказателствата, че хората го обичат, е доверието, което те имат в него; когато министърът им откаже нещо, те винаги смятат, че той няма да им го откаже. Дори по време на обществени бедствия не го обвиняват; съжаляват само, че той не е знаел или че е бил подведен от лоши хора. Ако господарят знаеше!... — казва народът. Тези думи са един вид призив към господаря и доказателство за доверието на хората към него.