Анн от фермата „Грийн Гейбълс“
- Автор: Монтгомери Люси Мод
- Серия: Анн Шърли #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Анн от фермата „Грийн Гейбълс“». Краткое содержание книги:
Анн се зарови по-надълбоко във възглавниците, сякаш искаше да се скрие завинаги от човешки поглед.
— Не. Но моля ти се, Марила, иди си и не ме гледай. Аз съм потънала в отчаяние и ми е все едно кой ще излезе пръв в класа или ще напише най-доброто съчинение, или ще пее в хора на Неделното училище занапред. Такива дребни неща не са никак важни сега. Не вярвам някога да мога да отида някъде пак. На моята кариера е дошъл край. Моля ти се, Марила, иди си и не ме поглеждай.
— Чул ли е някой някога нещо подобно? — запита озадачената Марила. — Анн Шърли, какво ти е станало? Какво си направила? Веднага да станеш, в тази минута, и да ми кажеш! Още в тази минута, ти казвам! Хайде сега, какво има?
Анн се беше изхлузила на пода с отчаяно покорство.
— Погледни косата ми, Марила — пошепна тя.
Тогава Марила вдигна свещта и внимателно загледа косата на Анн, разпиляна тежко по гърба й. Тя действително имаше много чудноват вид.
— Анн Шърли, какво си направила на своята коса? Че тя е зелена!
Зелена би могла да се нарече, ако беше някакъв земен цвят — той беше чудноват, мътен, бронзовозелен, тук-там с жилки от първоначалното червено, които изостряха ужасното впечатление. В целия си живот Марила не беше виждала нещо толкова отблъскващо, като косата на Анн в този миг.
— Да, зелена е — изстена Анн. — Мислех, че нищо не би могло да бъде по-лошо от червена коса. Но сега зная, че е десет пъти по-лошо да е зелена. О, Марила, ти не можеш да разбереш колко безкрайно злочеста съм аз!
— Не мога да разбера как си се подредила така, но искам да узная — каза Марила. — Ела веднага долу в кухнята, тука горе е много студено, и ми разправи какво си направила. Очаквах нещо налудничаво от известно време. Не си забърквала каша повече от два месеца и бях сигурна, че е време за нещо ново. Хайде сега, какво си направила с косата си?
— Боядисах я.
— Боядисала си я! Боядисала си косата си! Анн Шърли, не знаеше ли, че е порочно да се прави такова нещо?
— Да, знаех, че е малко порочно — призна Анн. — Но си мислех, че си заслужава да бъда малко порочна и да се отърва от червената коса. Имах предвид цената, Марила. Освен това бях решила да бъда извънредно добра в други неща в замяна.
— Чудесно! — каза Марила саркастично. — Ако аз бях решила, че си заслужава да боядисам моята коса, щях да я боядисам поне в приличен цвят. Нямаше да я боядисам зелена.
— Но аз не съм искала да я боядисам зелена, Марила — унило протестира Анн. — Ако съм направила грях, направила съм го с известна цел. Той каза, че боята ще направи косата ми прекрасно гарваново черна, той сериозно ме убеждаваше в това. Как можех да не повярвам на думите му? Аз зная как се чувства човек, когато не му вярват на думата. И госпожа Алан казва, че не бива никога да се съмняваме в никого, че не ни казва истината, освен ако имаме доказателства. Сега аз имам доказателство: зелена коса е достатъчно доказателство за когото и да било. Но тогава нямах, и повярвах на всяка негова, дума безрезервно.
— Кой е казал? За кого говориш?
— Амбулантът, търговецът, който мина оттук следобед. Купих боята от него.
— Анн Шърли, колко пъти съм ти казвала никога да не пускаш никого от тези италианци в къщата! Аз съм против тяхното обикаляне изобщо.
— О, аз не го пуснах вътре. Не съм забравила какво си ми казала и излязох вън, внимателно затворих вратата и разглеждах неговите неща на стъпалата. Освен това той не беше италианец, беше немски евреин. Имаше голяма кутия, пълна с интересни неща, и ми разправи, че работел много, за да спечели достатъчно пари и да доведе тука жена си и децата от Германия. Говореше за тях с толкова чувство, че ме трогна до дън душа. Исках да купя нещо, за да му помогна в тази благородна цел. Тогава изведнъж видях шишето с боя за коса. Амбулантът каза, че е било гарантирано тя да боядиса моята коса в красиво гарваново черно и нямало да се измие. В този миг видях себе си с красива гарваново черна коса и съблазънта беше непреодолима. Но цената на шишето беше седемдесет и пет цента, а имах само петдесет от тези, дето ми даваш. Мисля, че амбулантът беше добър по сърце, защото каза, че като ме гледа, ще го продаде за петдесет цента, и то ще е все едно, че ми го подарява. Тогава го купих и щом той си отиде, дойдох тука горе и се намазах със стара четка за коса, както пишеше в упътването. Употребих цялото шише и о, Марила, като видях ужасния цвят, който придоби косата ми, разкаях се, че съм била лоша — ако щеш ми вярвай! И оттогава досега се кая.
— Е, надявам се, че разкайването ще ти дойде добре — безжалостно каза Марила — и че сега видя до какво те докара суетността ти, Анн. Бог знае какво може да се направи. Предполагам, че първото нещо е да й дръпнем на косата ти едно хубаво миене и да видим дали ще помогне.