Защото вярваш в любовта

Когато изпиха чая си, братовчедът Клайв каза:

— Желаеш ли да разгледаш Рагнарьок? Гледката е наистина необикновена.

— С удоволствие, Клайв — отвърна Катрин, която се бе примирила, че трябва да го нарича с името му.

Халдоран ги преведе през партера и разказа забавно историята на къщата. Катрин се забавляваше по-добре, отколкото беше очаквала. Братовчед й имаше отличен вкус и събираше интересни неща. Притежаваше истинско съкровище от полирани мебели, ориенталски килими и предмети на изкуството.

Разходката свърши в задната част на къщата. Когато отвори последната врата, Халдоран каза:

— Мисля, че това ще бъде интересно за вас, капитане.

Озоваха се в галерия с широки прозорци към морето. Катрин помисли, че е влязла в поредното красиво помещение, но скоро разбра, че това е оръжейна. Стените бяха украсени със стари мечове, алебарди и ками. В стъклените шкафове бяха наредени особено ценните оръжия.

Тя се огледа и погледът й потъмня. Тъй като беше отраснала в армията, не изпитваше особена привързаност към оръжията. Точно обратното. Намираше силно несъответствие между ярката слънчева светлина, която нахлуваше през прозорците, и металическия блясък на смъртта.

— Никога не бях виждал подобна сбирка — отбеляза учтиво Майкъл. — Тези оръжия са много различни от онова, което познавам.

Халдоран отвори един шкаф и извади необикновено дълъг пистолет. Помилва го с почти чувствено удоволствие.

— Този пистолет има шест камери и е едно от първите многострелни оръжия. Изработен е преди почти двеста години. Зарежда се трудно, не е никак точен, често стават смъртоносни грешки, но е много интересен.

Майкъл огледа пистолета с професионално внимание, направи няколко критични забележки и го върна на собственика. Халдоран го прибра в шкафа и продължи:

— Имам няколко превъзходни мечове. Познавате ли дамаскинската стомана?

— Доколкото си спомням, тя е многократно кована и набивана, както правят френските пастети — отвърна Майкъл. — Казват, че дамаскинските оръжия са по-остри от всички европейски.

— Правилно. — Халдоран запали една свещ. — Погледнете това.

Той извади от шкафа елегантно извит меч, хвана дръжката с две ръце, замахна и острието разцепи свещта на две равни половини.

Катрин изохка. Свещта бе разрязана толкова гладко, че двете половини останаха заедно. Пламъчето продължи да гори, като едва-едва потрепваше.

— Невероятно. Нямах представа, че може да има толкова остро оръжие.

— Радвам се, че никога не съм заставал срещу французин, въоръжен с такъв меч — добави сухо Майкъл. — Не искам да видя какво ще направи с човешка плът и кости.

— Гледката не е особено приятна. — Халдоран прибра меча в шкафа и извади ново необикновено оръжие. — Виждали ли сте индийски нож за хвърляне, капитане? Дръжката е под такъв ъгъл към острието, че да се получи съвършено равновесие. Казват, че бил смъртоносен в близък бой.

Докато мъжете говореха за екзотичните оръжия, Катрин пристъпи към близкия прозорец. Страстта на Клайв към оръжията беше някак перверзна. Дали щеше де са държи така и ако беше участвал в истинска битка? Обикновено войната разрушаваше романтичните представи за насилието.