Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Мисля, че не. Нека ви просветля тогава — може пък темата да ви се стори интересна. Особено на теб, Тейн. Чували ли сте някога за Либера Драмак? — Преди някой от тях да отговори, жената продължи: — Не, не сте. Названието е познато сред хората в Аксками, ала засега единствено като слух. Това обаче скоро ще се промени.
— За какво става дума? — попита Кайку, а сенките по лицето й трептяха на светлината от горящия огнен мъх.
— Казано по най-простия начин, това е организация, чиято цел е да възкачи Престолонаследничката на трона.
Тейн изсумтя, махвайки презрително с ръка.
— Та то едва преди месец се разбра, че дъщерята на Анаис ту Еринима е Различна…
— Ние знаем от години — каза равнодушно Асара.
— Ние? — Мамак се заинтригува и й подаде стъкленицата с алкохол.
Красавицата отпи.
— Аз нямам нито господар, нито господарка — рече. — Ала ако мога да кажа, че съм част от нещо, то това ще е Либера Драмак. Техните цели напълно съвпадат с моите и така е било от самото начало.
— И какви са техните цели? — попита Тейн.
— Да възкачат Престолонаследничката на трона — повтори жената. — Да видят силата на Чаросплетниците унищожена. Да спрат клането на Различните деца. И да спрат тази проказа, която разяжда земята.
— И как възкачването на трона на Престолонаследничката ще повлияе на заразата в земята ни? — попита младежът. Това бе събудило любопитството му.
Асара се наведе напред и лицето й се обагри от сиянието на оранжевите пламъци.
— Тя може да говори с духовете, Тейн. Това е нейният дар. Духове, животни… тя е част от природата, която стои по-близко до Еню от което и да е човешко същество.
— Това е богохулство — рече Тейн, ала напълно спокойно. — Една Различна не може да бъде никаква на Еню. Виж, жреците на Еню наистина могат да говорят с духовете. Аз също мога, до известна степен.
— Не — поправи го Асара. — Ти можеш да слушаш. Можеш да усещаш духовете на природата, да почувстваш тяхното настроение; но дори и най-великият сред вас едва ли е способен наистина да ги разбере. За хората те са също като боговете — далечни, неразгадаеми и неизмерими. По никакъв начин не можем да им повлияем. Но тя може да им говори. Само на осем жътви е, а вече е в състояние да разговаря с тях, превъзхождайки и най-добрите жреци на Еню. Уменията й се усъвършенстват с всеки изминал ден. Това не е нещо, което тя е усвоила — това е нещо, с което се е родила и което в момента се учи да използва. Това е талантът й на Различна, Тейн.
Младежът седеше, навел глава, без да продума нищо за известно време. Мамак и Кайку, усещайки, че това беше между Асара и Тейн, решиха да не се намесват и да изчакат ответната реакция. Най-накрая той се размърда.
— Искаш да кажеш, че тя може да служи като мост към духовете? Между нас и тях?
— Точно така — рече младата жена. — Засега се намира в Императорската цитадела, в града, където господари са мъжете и жените. Обаче ти и аз знаем, че има места, обитавани от великите духове, места, където хората като нас не се осмеляват да пристъпят. Тя обаче може да отиде там. Тя е посланик, не разбираш ли? Връзка между нашия и техния свят. Ако има някаква надежда да обърнем посоката на вълната, която бавно ни поглъща, това е тя.
— Откъде знаеш? — попита младият мъж. Звучеше… впечатлен. Кайку бе очаквала от него да започне енергично да отрича всичко, което му кажеше Асара, ала ето че той слушаше. Наистина беше непредсказуем. — Как си узнала това преди нас?
— Не мога да ти кажа — въздъхна красавицата. — Бих искала да не е така, да те накарам да ми вярваш, ала животът на много хора е изложен на опасност и развързаните езици могат да разрушат съграденото до момента.
Младежът кимна с разбиране.
— Мисля, че разбирам — каза той. После потъна в мълчание и през остатъка от нощта само се взираше в огъня, разсъждавайки над онова, което беше чул.
Виелицата не утихна нито на следващата, нито на по-следващата сутрин. Не заговориха отново за Престолонаследничката или за Либера Драмак; всъщност почти за нищо не си говореха. Кайку започваше да се притеснява — никога досега не бе виждала буря, която да трае толкова дълго, нито пък си бе представяла, че небесата можеха да съберат толкова ярост. Независимо от уверенията на Мамак, че подобни бури не са редки явления, атмосферата в пещерата бе станала доста напрегната. Когато Тейн намекна, че не е било много мъдро Мамак да проклина Паназу, бога на бурите, двамата мъже едва не се сбиха. Асара почисти пушката си за двадесети път и ги наблюдаваше внимателно с проницателния си като на сова поглед.