Вещерите от Сарамир
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #1
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Вещерите от Сарамир». Краткое содержание книги:
И пазят тайната си.
Народът на Сарамир се страхува от тях и ги почита. Всяка жена се моли да не роди Различно дете.
Промяната настъпва, когато Кръвната Императрица на Сарамир признава, че единствената й дъщеря и наследница на трона е Различна.
Само за една нощ младата благородничка Кайку ту Макаима губи всичко: дома, семейството си и… живота си. Върната от полята на смъртта от странна жена на име Асара, Кайку открива, че нещо с нея не е наред. Преди да разбере какво, огнен демон излиза от тялото й и изпепелява Асара. Останала съвсем сама и напълно отчаяна, Кайку тръгва да търси помощ от братовчедка си в столицата.
— Изглежда ми ядосан — отбеляза Асара, а Кайку бе толкова изненадана от поведението на водача им, че избухна в смях.
— Радвам се, че вие двете поне сте в добро настроение — рече Тейн навъсено и от тона му Кайку заключи, че продължаваше да е в плен на лошото си настроение.
Мамак се бе облегнал на стената на пещерата, с глава, подпряна на китката му, дишащ дълбоко, за да се отпусне.
— Загрейте се колкото можете — рече им той. — Ще запаля огън.
— С какво? — заядливо попита Тейн. — В тази проклета планина няма дървета!
Това не беше съвсем вярно, но Мамак не го поправи.
— Има и други начини да се стъкне огън в планината — каза. — Аз лично съм правил това и преди.
Младежът го изгледа мрачно и отиде до гърлото на пещерата, където седна сам, загледан в проливния дъжд, а качулката му се отметна назад от внезапния порив на вятъра. Кайку се разположи до една от стените и се сгуши, завивайки се плътно с кожуха си, а зъбите й тракаха от студ. Асара седна до нея. Девойката я погледна учудено, защото си мислеше, че красавицата ще предпочете да е сама; тогава бившата й прислужница разтвори кожуха си и прегърна момичето с една ръка. Кайку се поколеба за момент, после се сгуши до спътничката си, отпускайки покритата си с качулката глава на гърдите й. Асара я зави плътно с кожуха си и девойката почувства как топлината започва да се разлива по тялото й. Усещаше биенето на сърцето на красавицата и за първи път от много време насам се почувства уютно и в безопасност. Не след дълго се унесе и заспа.
Когато се събуди, в пещерата гореше огън. Асара усети как момичето се размърда и повдигна топлото си крило; Кайку примигна сънено и се отдели неохотно от топлото тяло на спътничката си. Седна, облегнала гръб на стената, срещна погледа на красавицата и й се усмихна благодарствено. Асара й кимна благосклонно с глава. Тейн ги гледаше от другата страна на пламъците с явно неодобрение в погледа си и нещо, което той не искаше да си признае, че е ревност. Навън небето гърмеше и бурята се вихреше с неотслабваща сила, ала тук, в пещерата, беше топло и светло.
— Събуди ли се? — весело каза Мамак. — Добре. Ще трябва да останем тук, докато свърши бурята. Нямам никаква представа колко ще продължи.
Кайку се загледа в огъня. Пламъците бяха в кехлибарен цвят, но в основата му имаше не дърво, а нещо черно на тънки нишки като захарен памук.
— Огнен мъх — рече Мамак, изпреварвайки въпроса. Той загреба една шепа от мъха и я вдигна високо; приличаше на черна, клисава гъба-праханка. — Не тежи нищо, а гори часове. Отделя лесно запалим остатък, но структурата му е много жилава и е необходима много топлина, за да изгори. Страшно удобен, ако нямаш никакво дърво под ръка, и много лек за пренасяне.
Неизбежно се стигна до разговор. Бурята не показваше никакви признаци, че скоро ще спре, ето защо Мамак извади стъкленица с някакъв остър, тъмен на цвят алкохол, и им я подаде. Бяха си взели провизии за две седмици, така че имаше достатъчно, за да се подкрепят с гърне зеленчуци и малко сушено месо. След като стомасите им бяха пълни, а езиците им — развързани, те започнаха да говорят, да се смеят и да спорят по най-различни въпроси. Асара подхвърли темата, която ги занимаваше през по-голямата част от нощта — скандалът с Престолонаследничката и надигащия се смут в Аксками. Спорът, който последва, не беше нов за тях — разигра се между Асара, която бе решила да предизвиква религиозните предразсъдъци на Тейн, и Тейн, който пък бе решил да ги защитава. Кайку не се присъедини към нито една от страните, несигурна за чувствата си по въпроса, а Мамак и пет пари не даваше за Различните, стига да не се опитваха да го изядат. Тейн тъкмо защитаваше разпалено, че Престолонаследничката едва ли би донесла добро на страната, понеже страната никога не би приела една Различна за императрица, когато Асара го прекъсна с един въпрос:
— Знае ли изобщо някой от вас какво може да прави дъщерята на Кръвната Императрица?
Настъпи тишина. Тейн напрегна мозъка си, но не намери никакъв отговор. Огънят гореше призрачно тихо, защото не се чуваше пращенето на дърва. Навън бурята продължаваше да вилнее и ако имаше някои Различни твари, които да се осмелят да излязат в такова време, то пътешествениците изобщо не ги чуваха.