Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
Алтал рязко се извърна към бледото момиче от Кверон.
Отвъд ръба на края на света се бяха образували облаци. Мръсносиви облаци, движени от въздушните течения. Върху един от тези облаци бе застанала тъмна фигура, яхнала черен кон.
Фигурата съвсем определено бе женска. Това личеше от блестящия плътно прилепващ метален нагръдник. Черната коса на жената се развяваше от вятъра. В ръката си жената държеше древно копие, а в пояса си бе затъкнала огромен меч с широко закривено острие. Чертите й бяха груби и лицето й излъчваше студенина.
— Аз съм Гелта, Кралицата на нощта — викна тя глухо.
— Ти си само образът на Гелта — поправи я Лейта. — При това си един съвсем нематериален образ. Върни се при Генд и му кажи друг път сам да си носи посланията.
— Внимавай какво говориш, пиявицо на мисли — сопна се тъмната фигура. — Не разговаряй така с мен, защото ще те накарам да съжаляваш за думите си.
— Ние сме се отправили към Дома на края на света — отвърна Лейта съвсем спокойно. — Ако искаш да продължим този разговор, посети ни там. Стига да смееш, разбира се.
— Я опитай думичката „дреу“, приятелю — предложи Еми. — Може и да не смути Гелта, но на коня й може и да въздействува.
Алтал примлясна, погледна Кралицата на нощта и каза:
— Дръж се!
След това произнесе „дреу“.
Конят изцвили и заедно с ездачката си пропадна под облаците.
— Е, тя е последната — доволно каза Еми. — Все очаквах кога най-сетне ще се появи и тя.
— Ти си знаела, че ще я видим, така ли? — попита Лейта.
— Естествено, Лейта. Това е въпрос на симетрия. Досега вече срещнахме всички останали. Генд нямаше да пропусне да ни покаже и Гелта.
— Това, че те са на брой са колкото нас, съвпадение ли е? — попита Алтал.
— Не, разбира се — отвърна Еми и се нагласи по-удобно в качулката.
— Да разбирам ли, Двейя, че ни предстоят нови срещи с тях? — попита Лейта.
— Естествено — отвърна Еми. — Цялата история е свързана с това, драга.
— Еми, когато стигнем Дома, ще си възвърнеш ли способността да говориш на глас? — попита Алтал.
— Да. Защо?
— Просто исках да разбера. Бих се радвал, ако вие, дамите, престанете да използувате главата ми като заседателна зала.
Елиар бе вперил замислен поглед в Лейта. После каза:
— Радвам се, че сте с нас, госпожо. Вие май от никого не се плашите, нали?
— Почти от никого.
— Да вървим — каза Алтал. — Когато се озовем в Дома, Генд вече няма да може да ни поднася изненади.
Стигнаха до Дома в една хладна утрин. Още от сутринта от разкъсаните облаци се сипеха снежинки.
— Та той е огромен! — възкликна Бейд, като видя масивната гранитна сграда.
— Това е къщичката, която с Еми възприемаме като свой дом — отвърна Алтал. — Да влизаме, че вятърът се засили.
Минаха по подвижния мост. Копитата на конете им глухо затропаха по дебелите дъски.
— Защо на излизане не сте вдигнали подвижния мост? — попита Елиар. — Спуснат той направо кани хората да влязат.
— Не съвсем — възрази Алтал. — Домът може да бъде видян единствено от хората, на които се позволява да го видят.
— Алтал, та той е съвсем на открито!
— Не и за хората, на които е забранено да го видят — каза Алтал, после поведе спътниците си към двора и слезе от коня.
— Алтал, нали не си забравил къде е конюшнята? — попита Еми със собствения си глас.
— Та тя може да говори! — възкликна Андина.
— Права си — потвърди Алтал. — Но съм сигурен, че скоро може би ще съжаляваш за това.
— Погрижете се за конете, Алтал — властно рече Еми. — Аз ще имам грижата да настаня дамите.
После безшумно се измъкна от качулката на наметалото, скочи на плочника и продължи:
— В конюшнята има прясно сено. Разседлай конете и ги нахрани. После ела при нас. Ще те чакаме в кулата.
— Добре, мила — отвърна Алтал.
Еми раздвижи елегантно опашка и поведе Андина и Лейта към къщата. Алтал и останалите поведоха конете към обора.
— Май ще ни се наложи да свикнем с доста нови неща — отбеляза Бейд.
— Така е — съгласи се Алтал. — Когато за пръв път дойдох в Дома, реших, че съм изгубил разума си. Всъщност дори и сега не съм съвсем сигурен дали главата ми е наред.
Алтал поведе Бейд, Елиар и Гер първо по коридора, а после по стълбището към върха на кулата. Усети позната миризма.
— Тук е доста топло — каза Бейд и разкопча наметалото си. — И няма никакво течение.
— Който и да е построил тази къща, построил я е добре — съгласи се Елиар.
— Струва ми се, че би му станало приятно, ако разбере, че я харесваш, Елиар — каза Алтал.