Дневникът на една нова рускиня
- Автор: Колина Елена
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ася Григорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на една нова рускиня». Краткое содержание книги:
професия — психолог, буйна дъщеря тинейджърка и възрастна майка, куче и котка, стар джип от бившия си съпруг, куп верни приятелки… Героинята няма две неща: пари и мъж. Но пък не губи чувството си за хумор, храбро се бори със страстта си към покупките, не унива в опитите си да отслабне и най-важното -да си намери партньор в живота.
Това е четвъртата книга на петербургската писателка Елена Колина и първият женски роман на руски език, в който смехът е повече от сълзите.
Източник: http://helikon.bg/?act=books&do=detailed&id=113791
Много съм доволна, че най-накрая всичко се уреди и мислите за хонорара вече не ме вълнуват. Сега отново мога да се заема с домашните работи, например да проверя Муриния бележник.
— Мурочка, пиленце, покажи на мама бележничето си — изпях сладко аз, но не издържах и веднага преминах към към строг бащински бас: — Къде ти е бележникът?
— Няма го. Нямам бележник. Загубих го — изписка Мура.
— Мура! Да не си го скрила като някое жалко първолаче?
— Не, загубих го, загубих го!
Явно няма намерение да ми дава бележника си… Но с мен шега не бива! Успях да се споразумея — Мура ще ми разреши да й погледна бележника, а аз в замяна ще й купя розова гривна в комплект с розово пръстенче.
— Само че аз ще го държа! — викаше Мура, вкопчена с всичка сила в бележника.
А бележникът й е изписан целият с червено, защо? По-рано винаги се пишеше със синьо. А-а, разбрах, това са все забележки. Класната е написала пет лични забележки и три от името на други учители. Например: „По думите на учителя по математика в часа е рисувала дяволчета по ръцете на съседа си по чин. Смятам, че тя трябва да рисува не дяволчета, а нещо добро и светло.“ „По думите на учителя по история в часа му се е въртяла и е правила мили очи. Смятам, че е още рано да се занимава с това в часа по история.“
Изглежда, бележникът на Мура е любимото място на класната да си записва мислите. А може би тя просто си води личен дневник в Муриния бележник и най-интересното следва? Ето последните две забележки с днешна дата: „Детенце, дай бележника си за подпис поне на съседите!“ и „Търпението ми свърши! Утре бележникът ще отиде с мен при директора!“
За нищо на света няма да подпиша такъв бележник! Нека Мура сама си носи последствията — на нея животът й предстои, а аз не мога винаги да я водя за ръчичка…
Да прави каквото ще — ако иска, да изгори бележника или да хвърли вината върху Лев Евгенич — например, че го е изял… И едновременно с това да се научи да отговаря за постъпките си.
— Аз съм ти дъщеря — печално каза Мура. — Ти си ми майка.
Сега ще ме помоли да я избавя от бележника. Като възрастен човек клоня към решението бележникът да бъде изгорен, но… нека решава сама.
— И в качеството ти на такава искам да поговоря сериозно с теб. Какво ще ми подариш за Осми март?
Ужасно се разсърдих на Мура за тази въпиеща безотговорност и се развиках:
— Вместо по-ловко да се избавиш от бележника, ти мислиш за подаръци?! Колко двойки имаш по физика, осем ли бяха?!! Май и на тебе ще трябва да ти проверявам формата на главата!!
Прости ми, Боже, всъщност и аз съм даскалица, но тази физичка е истинска напаст! Ясно е, че децата ще кандидатстват и всички ходят на частни уроци по избраните предмети. А натоварването в училище е огромно! Защо й е примерно на Мура да знае за някаква си папска институция? То и самата аз не знам нищо за нея, и какво от това, дори защитих дисертация.
Понякога Мурка учи до среднощ и към дванайсет се показва от стаята си и се отправя към банята, а аз й викам: „Не се къпи! Отивай да спиш! Забранявам ти да се къпеш!“ Веднъж съседката ме попита плахо (изглежда, се страхуваше да не буйствам):
— Защо не разрешавате на Мурочка да се къпе?
— Къпането е вредно! — троснах й се аз. — Това е едно ново течение в педагогиката, не четете ли вестници?
Но да имаш осем двойки по физика е вече прекалено!
— Каква искаш да станеш, Мурка, чистачка ли?! — й крещях и усещах, че това изобщо не съм аз, а майка ми…
И в този момент на вратата се позвъни. На прага стоеше Небръснатия красавец, конвоиран от портиерката с фуражка, нахлупена над топлия шал. (Портиерката обича да придружава гостите ми, защото понякога успява да нахлуе на моя територия и да се включи в разговора.)
— Какво сте се развикали така на Мура, чак отдолу се чува! — каза портиерката и аз побързах да отвърна:
— Благодаря ви, че придружихте госта ми, всичко хубаво!
Колко неловко се получи, човекът идва за пръв път и попада във вихъра на скандал!
— Андрей, вие ли сте? — попитах глупаво. Като че ли може да каже: „Не, не съм аз!“ — Заповядайте, влезте, прекрасно е, че се отбихте, и още веднъж ви благодаря за… е, за ПТП.
— Изпуших кутията, на която бяхте записали телефона си и я хвърлих, а адреса случайно го бях запомнил… и ето ме тук. Точно по повод на вашето ПТП…
Смутих се — да не би да съм ударила и него?
— Ще заведем дело срещу оня ваш чиновник — сладострастно изрече Андрей.
Пихме чай, лошото беше, че нямахме нищо към чая. Точно преди скандала Лев Евгенич беше доял маминия сладкиш с вишни и сметанов крем, много вкусен (аз само го опитах, не е справедливо, в тази къща съм като сираче).