Мрак по пладне
- Автор: Баркли Джеймс
- Серия: Chronicles of the Raven #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мрак по пладне». Краткое содержание книги:
Този път Ериан го зашлеви с все сила и плесницата отекна в нощната тишина. Знаеше, че другите може да дотичат всеки миг, но не я засягаше. Всички мигове на униние, всички негови равнодушни погледи, всяко обидно подминавана сякаш изригнаха от нея. Но и от това не й олекна.
— Направи го за другите! Какво ще кажеш да е заради мен? Или заради твоето дете? Себичен мръсник…
Дензър хвана ръката й.
— Извърших заклинанието, за да спася всички.
— Не, направи го за себе си — изръмжа Ериан, смръзнала се от внезапно презрение. — Току-що го каза без увъртане. — Издърпа ръката си от пръстите му. — Изненадвам се обаче, че не отприщи цялата мощ в Крадеца на зората. Защо да не стигнеш до върховната себичност и да отнесеш всичко със себе си в забравата? Поне щеше да си спестиш това самосъжаление.
Тя се надигна, но следващите му думи я спряха.
— Едва не го отприщих. Но не можах, защото те обичам. Тя се извъртя. Рече си, че заслужава още един шамар, щом си позволяваше тази гавра с чувствата й. Нещо в гласа му я разколеба.
— Какви необичайни слова! — каза студено.
— Затова пък верни.
— По твърде странен начин показваше любовта си след заклинанието…
Дензър вдигна глава към нея, очите му блеснаха в мрака.
— Сега не съм такъв, какъвто ти се иска. Откровено казано, убеден съм, че направих огромна саможертва. Не само за теб, а за всички Гарвани. В последните мигове не можах да предам доверието ви. И макар че Крадеца на зората ме подлъгваше да отнеса света със себе си, не можах да го сторя. — Той пак се вторачи в тревата пред себе си. — Чудно… Не си помислях, че ще доживея да извърша заклинанието, а когато вече го правех, неистовото желание ти да живееш надделя дори над ужасната съблазън да видя как делото на живота ми е завършено в целия си размах.
Ериан седна до него и обви с ръка шията му.
— Любими мой, сега пък имаш шанса да успееш в ново велико начинание. Цял живот си се учил да разрушаваш, но двамата с теб създадохме нещо. Погрижи се то да не погине.
Дензър трепереше, но дали от нощния хлад или от чувствата си? Когато се обърна към нея и стисна ръцете й, лицето му беше мокро от сълзи.
— Това искам повече от всичко, но се чувствам изигран. Не разбираш ли? Откакто се помня, останалото в живота ми беше второстепенно пред проклетото заклинание. Набиваха ми го в главата толкова упорито, че не оставаше място за нищо друго. А сега го няма и се лиших от опора, у мен го няма онова ядро, което позволява да устоя в несгодите и да ги надмогна. — Дланта му се плъзна по бузата й. — Знам, че сигурно ти е тежко да ме слушаш. Знам и че не е добре да се чувствам така. Но какво ще стане, ако никога не се почувствам както преди? Ако не поискам нищо със същата сила, както исках Крадеца на зората?
— Ще поискаш, довери ми се. Просто не се предавай.
Тя го целуна кротко, езикът й се плъзна по устните му. Неговата целувка се разгорещи, ръцете му изведнъж се притиснаха в гърба й. Ериан знаеше колко го желае, но го бутна настрани.
— Не е толкова лесно…
В лицето й нахлу топлина. Той я гледаше отблизо с онази искрена усмивка, която я привлече още при първата им среща, а тя се бе страхувала, че няма да я види повече.
— Виж как се е погрижила за нас случайността — мека тревичка, ромоленето на реката, луна в небето. Неучтиво е да пренебрегнем усилията й.
— Толкова дни се правиш, че не ме виждаш, а сега ти се прииска?
— Все отнякъде трябва да започна…
Дланта му се спря на гръдта й. Ериан пак искаше да се отмести, но не й стигна воля. Позволи на Дензър да я положи на тревата и целувките му я потопиха в страстта, но й се стори, че някой тихо се отдалечава към бивака.
Ша-Каан отдели време за почивка. Омръзна му да дъвче Огнена трева и погълна цяла коза, заклана наскоро, за да утоли поне малко глада си.
Размишляваше над разговора си с Хирад Хладнокръвния — силата на духа му го впечатли, но още се питаше дали постъпи разумно. Ако опитът за връзка се бе провалил, Ша-Каан би продължил да търси Драконан, Хирад обаче щеше да умре неизбежно. Драконът не обичаше да си позволява подобни рискове.
Настъпи и времето за действие. Съсредоточи се и прехвърли тялото си извън Волнокрил насред реката. Пи дълго от хладната вода. Над него през мъглите се спусна много едър млад дракон, разпери криле да забави движението си и малко тромаво намери опора в плоска скала, в която ноктите му оставиха дълбоки драскотини.
Ша-Каан изви шия като ченгел и изпъна предни крака в поза на учтивост. Младият дракон наподоби позата му, но сведе глава почтително.
Елу-Каан приличаше на самия него в младостта му — силен, голям, убеден в способностите си, но неуверен пред по-старшите.