Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Не се притеснявайте, мадам! С удоволствие ще взема момчетата със себе си. Ако имате нужда от още нещо, спокойно ми кажете. Може би момчетата имат нужда от ботуши и чорапи?
— Не! — извика отвътре Мери. — Оценявам високо любезността ви, сър, но не мога да допусна да изпълнявате подобни задачи за мен.
— Я не правете от мухата слон — извика той и отново се разсмя. — Не бива да се напрягате, щом не сте добре. Роб, кажи на брат си бързо да се приготви. Давам ви десет минути и това е последната ми дума.
Момчетата хукнаха като подгонени към стаята си, въодушевени от мисълта, че ще отидат в града с лорд Ръдърфорд вместо със сестра си.
— А ти, Хюго — обърна се Мери към големия брат, който беше останал в стаята, — би ли отишъл да кажеш в обора, че трябва да оседлаят конете на момчетата! Не искам негово благородие да чака по-дълго, отколкото е нужно, а и те сигурно ще се забавят с преобличането.
Хюго кимна и излезе от стаята. С облекчена въздишка Мери се измъкна от леглото и докуцука до прозореца. Конят и ездачът представляваха великолепна гледка, облени от ярката слънчева светлина, силни, мускулести фигури, които се разбираха без думи.
— Милорд?
Той вдигна бързо глава и на лицето му грейна усмивка. Лицето й беше обрамчено от разпуснатата кестенява коса, което я правеше да изглежда по-млада и по-ранима от обикновено.
— Какво правиш, Мери? Трябва да останеш в леглото — изрече строго той.
— Всичко е наред, сър, момчетата излязоха — увери го тя. — Не биваше да се съгласяваш да ги водиш на проба. Нали ги знаеш какви са…
Демиън я погледна сърдито.
— Вече ти казах, че го правя с удоволствие.
— Но Роб постоянно създава проблеми — напомни му с въздишка Мери. — Ще се умориш да го обуздаваш.
— С мен никога не създава проблеми. — Демиън й махна весело и продължи малко по-тихо. — Бъди добро момиче и се върни в леглото. Изглеждаш невероятно изкусителна, а си твърде далеч от мен.
Мери избухна в смях, прати му въздушна целувка и послушно се върна в леглото си.
Следващата седмица беше безкрайно досадна. Мери скучаеше до смърт. Нан я принуди да остане в леглото, докато се убеди, че раната е напълно зараснала и възпитаницата й може да се движи съвсем спокойно. Но и тогава не й разреши да излиза от къщата — Мери трябваше да остане в дневната, да лежи на дивана и да реди пасианси, освен ако братята й не бяха до нея, за да я забавляват. Едно от непредвидените, но много приятни последствия от принудителното й бездействие беше, че Хюго пое в свои ръце цялата работа в имението, която досега беше вършила тя.
— Момчето има талант да преговаря с арендаторите — разказа Мери на лорд Ръдърфорд, който беше дошъл да поиграят шах, и направи ход с коня, за да застраши офицера му.
— Тогава му възложи да върши тази работа редовно. — Ръдърфорд оттегли офицера си, примирен, че ще го загуби. — Ти играеш дяволски добре, Мери! А вчера ме би на карти!
— Моят блаженопочивш съпруг очакваше това от мен — обясни кратко тя и взе офицера му. — Как мислиш, дали през ваканцията мога да възложа на Хюго управлението на полските имоти?
— Разбира се. Момчето трябва да се чувства полезно. Ти се месиш във всичко и той твърде рядко има възможност да се ангажира истински с някаква работа.
— Може би тогава ще престане да мисли, че е необходимо да се жертва. — Мередит се облегна назад, вдигна крака си на приготвеното столче и смръщи чело. — Постепенно започвам да разчитам на съветите ти, Демиън. Когато си отидеш, ще се чувствам… безпомощна.
Демиън й хвърли остър поглед, но не откри нищо подозрително в тона и израза на лицето й. Тя се държеше така, сякаш вече беше окончателно решено, че бракът помежду им е невъзможен. За щастие той беше подготвен за интересната сцена, която неизбежно щеше да последва, когато Мери проумееше заблудата си.
— Как ще обясниш тримесечното си отсъствие? Помислила ли си вече за това?
— Естествено — засмя се тя. — Шах, милорд!
Той прецени възможностите, с които разполагаше на шахматната дъска, и изкриви лице.
— Мат след два хода! Явно за мен няма надежда. — Преобърна с пръст черния цар и й протегна ръка. — Е, как ще им обясниш?
Мери остави ръката си в неговата само за миг. Тези бегли контакти бяха всичко, което си позволяваха през тези дни, тъй като тя не беше в състояние да слезе в пещерата с ранения си крак.
— Получих писмо от далечна братовчедка в Кенсингтън, която ме кани да й гостувам. Добрата душица дори се е загрижила да ми намери подходящ съпруг.
Демиън потрепери.
— Кенсингтън! Непременно ли трябва да бъде Кенсингтън?