Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Другият голям проблем е този за пръстовите отпечатъци. Нека го наречем втора точка. Клаусън разполага с лопатата, върху която има отпечатъци от нашето момче. Сенди, къде е доклада от лабораторията? Кръв, кръв, даа… а ето го. Кръвта върху лопатата е от кръвната група на Куентин. Както изглежда, извършителят не се е наранил. Те ще трябва да направят допълнителни изследвания, за да се определи безспорно, че кръвта е на жертвата. Важното е, че не могат да обвинят Джейсън въз основа на кръвни доказателства. Ключови ще бъдат отпечатъците от пръстите. На дръжката на лопатата има два ясни отпечатъка от палеца и показалеца на дясната му ръка. Но наред с тях има още един куп, които засега не са идентифицирани. Аз ще поработя по този проблем с моя консултант по отпечатъците в Сакраменто.
— Това звучи страхотно. Отпечатъци върху лопатата — въодушеви се Уиш.
— На пръв поглед това никога не звучи страхотно, Уиш — каза Джинджър. — Ако звучеше страхотно, никога нямаше да арестуват клиентите ни. Схващаш ли? Работата ни е малко по-проста от тяхната. Те трябва да устроят процеса. А що се отнася до нашата роля, ще цитирам Нечаев, великия нихилист: „Нашата задача се свежда до ужасно, тотално, универсално и безмилостно разрушаване.“ Много по-лесно е да се разруши нещо построено, а може би и по-забавно — тя се обърна към Нина: — Засега това е всичко, до което съм се добрала.
— Благодаря ти, Джинджър. Пол, ти поемаш разследването. Какво мислиш? — Нина с облекчение забеляза, че се бе отърсил от апатията си, тя наблюдаваше проницателните му очи, които никога не пропускаха нищо. Може би наистина отдавна не беше се вглеждала в него. Беше му поникнала тридневна брада, която тя свърза с новата му приятелка. Мускулестото му тяло изглеждаше в идеална форма.
— Прегледах някои от показанията, взети от полицията на другата сутрин — започна той. — Майката, Сара де Биърс, е казала, че Джейсън не е прекарал нощта вкъщи. Напоследък живеел в града при едно момче на име Кени Мангър. Кени също не може да му осигури алиби, тъй като Джейсън е прекарал нощта другаде. С Уиш ще поговорим с майката, сестрата, съдружника във фирмата, Лео, или както там му е името, и с Кени, с когото ще започнем.
Гласът му не беше равнодушен, изглежда, се бе пооживил.
Обоснованата увереност на Джинджър подейства добре на всички. Изглеждаше невъзможно тя някога да е губила дело. А и Пол хвърли светлина върху начина нещата да се подредят и да не изглеждат толкова непреодолими. Той продължи:
— Точка трета е алибито. Джейсън няма такова, както и всички останали. Знам, че не е прието да разпитваме клиентите си, когато са виновни. А даже и да кажат нещо, ние не им обръщаме внимание. Това е добрият, стар американски маниер — не питай и не казвай нищо. Аз обаче трябва знам, щом съм решил да измъкна това дете. Ако Нина има намерение да отвърне на обвинението, да пледира за непредумишлено убийство или нещо такова, аз трябва да знам, за да мога да поставя верните въпроси.
— Ще ти кажа това, което той ми каза — отговори Нина. — Абсолютно поверително е. Джейсън твърди, че не е убил дядо си и аз му вярвам.
— Чудесно! Много по-приятно е да се опитваш да спечелиш едно дело, а не просто да го претупаш — каза Джинджър.
— Но има проблем. Той няма да ми каже какво е правил от петък вечер до събота сутрин.
— И ти все още смяташ да поемеш случая? — попита скептично Пол. — Това ни връзва ръцете.
— Засега можем да не обръщаме внимание на нещата, без които можем да минем. Аз се съгласих да поема Джейсън на предварителното заседание. Но ако и след това не ми каже нищо, ще се оттегля.
Около една минута никой не проговори. След това Уиш се обади развълнувано:
— Но това е толкова важно.
— Той казал ли е нещо в полицията? На майка си? На някой друг?
— Нито дума — отговори Нина. — Той се държи добре, Пол. Само на деветнадесет е, на възрастта на Уиш, но мисля, че е достатъчно зрял.
— Полицията се скъсва да търси колата на Куентин — каза Пол. — Както и извършителят да е стигнал до гробището, до бунгалото трябва да е карал колата на Куентин, поради което и тя е изчезнала. В тази кола има някакви улики, нещо, което ще идентифицира извършителя.
— Пол е прав. Телесните улики могат да проникнат от покрива до багажника — каза Джинджър. — Ще има и пръст от гробището. По шофьорската седалка, по волана, в багажника, навсякъде може да има фибри, косми, отпечатъци, нещо, което идентифицира шофьора.
— А защо, мислите, настоявам заседанието да се състои до десет дни? — каза Нина. — Идеята е полицията да не успее да открие колата.