![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
И още по-многозначително беше, че на сто диваци се падаше не повече от един на кон. „Стария мечок ще премине през тях като брадва през овесена каша.“ А станеше ли това, Манс трябваше да остави центъра, за да се помъчи да притъпи атаката. Ако той паднеше в неизбежната битка, Валът щеше да си остане непокътнат поне още сто години, смяташе Джон. „Но ако не…“
Той сви изгорелите пръсти на дясната си ръка. Дълъг нокът беше вързан за седлото му. Издяланият от камък ефес с вълча глава и меката кожена ръкохватка на грамадния копелдашки меч му бяха подръка.
След няколко часа догониха бандата на Тормунд. Дух ги остави по пътя и се стопи в леса, надушил плячка. Вълчището щеше да се върне, когато си направеха нощния бивак или най-късно призори. Колкото и надалече да се скиташе, Дух винаги се връщаше… и Игрит също, изглежда.
— Е — подвикна момичето, щом го видя — сега вярваш ли ни, Джон Сняг? Видя ли великаните на техните мамути?
— Ха! — ревна Тормунд преди Джон да успее да отговори. — Враната е влюбен! Ще се жени за една!
— Великанка? — засмя се Рик Дългото копие.
— Не бе, мамутка! — изрева Тормунд. — Ха!
Игрит подкара до него в тръс и Джон забави ход. Тя твърдеше, че е с три години по-голяма от него, макар да беше с половин стъпка по-ниска; колкото и да бе голяма обаче, си беше дребосък. Каменната змия я бе нарекъл „жена на копието“, когато я плениха в Пискливия проход. Не беше омъжена и за оръжие си бе избрала къс извит лък от рог и язово дърво, но все едно, „жена на копието“ й отиваше. Малко му напомняше за сестра му Аря, въпреки че Аря беше много по-малка и по-слабичка. Трудно беше да каже човек пълна ли е Игрит, или слаба с всички тези кожи, в които беше облечена.
— Знаеш ли „Последния от великаните“? — И без да дочака отговор, Игрит добави: — За да звучи най-добре, трябва да имаш по-дълбок глас от моя. — След което запя: — Ооооо, последният съм аз от великаните, народа ми го няма на земята.
Тормунд Великанското страшилище чу думите и се ухили.
— Последният от великаните на планината, царуваше родът ми над света — зарева той през гъстия сняг.
Рик Дългото копие също се включи:
— Оо, взеха ми горите малкият народ, реките ми те взеха и хълмовете взеха.
— И вдигнаха стена голяма през долините ми, и изловиха рибата ми от реки и ручеи — заприпяваха един след друг Игрит и Тормунд с подходящо великански гласове.
Синовете на Тормунд Торег и Дормунд също добавиха дълбоките си гласове, а след тях — и дъщеря му Мунда и всички останали. Други заудряха с копията си по кожените щитове, за да поддържат грубия ритъм, и накрая всички запяха:
Когато песента свърши, на бузите на Игрит блестяха сълзи.
— Защо плачеш? — попита я Джон. — Това е само песен. Има стотици великани, аз току-що ги видях.
— Ох, стотици — отвърна му тя ядосано. — Нищо не разбираш, Джон Сняг. Ти… ДЖОН!
Внезапният плясък на криле го накара да се обърне. Очите му се запълниха от синьо-сива перушина, а в лицето му се забиха остри нокти. Прониза го ослепително червена болка, нечакана и яростна, по главата му забиха остри краища на пера. Джон видя клюна, но не му остана време да се предпази с ръка или да посегне за оръжието. Залитна назад, кракът му се измъкна от стремето, гаронът му изпадна в паника и той започна да пада. А орелът се беше впил в лицето му, ноктите го деряха, птицата грачеше яростно и го кълвеше. Светът се преобърна с главата надолу в хаос от пера, плът и кръв.
Следващото, което разбра, беше, че лежи по очи с вкуса на кал и кръв в устата, и че Игрит е коленичила до него и го е заслонила, стиснала костена кама. Все още чуваше плясъка на крилете, макар че орелът не се виждаше.
— Окото ми — изохка той и вдигна ръка към лицето си.