![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— Манс — рече Дрънчащата ризница, — искам кокалите на враната.
Игрит пристъпи и застана пред Джон.
— Не можеш да убиеш човек затова, че се е опитал да излъже, за да защити бившите си братя.
— Те още са му братя — заяви Стир.
— Не са — настоя Игрит. — Заповядаха му да ме убие, но той не ме уби. А уби Полуръката, всички го видяхме.
Дъхът на Джон замъгли въздуха пред очите му, „Ако го излъжа, ще разбере.“ Погледна в очите Манс Райдър, отвори и затвори изгорялата си длан.
— Аз нося плаща, който вие ми дадохте, ваша милост.
— Хубав плащ! — каза Игрит. — Топъл. Много нощи се боричкахме под него!
Джарл се разсмя и дори навъсената Харма Песоглавата се изкикоти.
— Това ли било, Джон Сняг? — кротко попита Манс Райдър. — Тя и ти, значи?
Не беше трудно да се обърка човек отвъд Вала. Джон вече не можеше да различи честта от срама, нито праведността от греха. „Отецът дано ми прости.“
— Да — каза той. Манс кимна.
— Добре. Тогава утре ще заминеш с Джарл и Стир. И двамата. Аз съм последният, който ще раздели две сърца, туптящи в едно.
— Къде заминаваме? — попита Джон.
— Отвъд Вала. Крайно време е да докажеш верността си с нещо повече от думи, Джон Сняг.
Магнарят не беше доволен.
— Че за какво ми е една врана?
— Той познава Стража и Вала — рече Манс. — И освен това познава Черен замък по-добре от всеки наш съгледвач. Ще намериш начин да го използваш, ако не си глупак.
Стир се намръщи.
— Сърцето му може би още е черно.
— Ако е така, изтръгни му го. — Манс се обърна към Дрънчащата ризница. — Господарю на костите, в никакъв случай не позволявай на колоната да спира. Ако стигнем Вала преди Мормон, спечелили сме.
— Ще се движат. — Гласът на Дрънчащата ризница беше стегнат и гневен.
Манс кимна и се отдалечи с Харма и Шест кожи. След тях тръгнаха шестте вълка на Варамир и скалната котка. Джон и Игрит останаха с Джарл, Дрънчащата ризница и магнаря. Двамата стари диваци изгледаха Джон със зле прикрит яд.
— Чу, тръгваме утре призори — каза Джарл. — Вземете колкото храна можете, време за лов няма да има. И се погрижи за лицето си, врано. На нищо не приличаш.
— Ще се погрижа — каза Джон.
— А ти гледай да не лъжеш, момиченце — каза Дрънчащата ризница на Игрит и очите му блеснаха зад великанския череп.
Джон извади Дълъг нокът.
— Махни се от нас, ако не искаш да получиш онова, което получи Корин.
— Тук вълкът няма да ти помогне, момче. — Дрънчащата ризница посегна за своя меч.
— Сигурен ли си? — засмя се Игрит.
Горе на каменната стена Дух се беше присвил за скок, с настръхнала козина. Не издаде звук, но тъмночервените му очи гледаха на кръв. Господарят на костите бавно дръпна ръката си от меча, отстъпи крачка назад, изруга и ги остави.
Джон и Игрит бавно заслизаха по склона. Дух пристъпваше до тях. Чак когато прегазиха половината корито на Млечна вода, Джон се почувства достатъчно безопасно да каже:
— Не съм те молил да лъжеш за мен.
— Не съм лъгала — отвърна тя. — Само премълчах една част.
— Каза, че…
— Че сме спали много нощи под плаща ти. Но не казах кога сме започнали. — Усмивката й беше почти свенлива. — Накарай Дух да спи на друго място тази нощ, Джон Сняг. Манс е прав. Делата са по-верни от думите.
САНСА
— Нова рокля? — възкликна тя, колкото притеснена, толкова и объркана.
— По-хубава от всичко, което сте носили досега, милейди — увери я старицата. Измери бедрата на Санса с усукана и вързана на възел за двата края връв. — Цялата — коприна и мирска дантела, със сатенени панделки. Ще бъде много красива. Самата кралица я поръча.
— Коя кралица? — Марджери все още не беше кралицата на Джоф, но беше вдовица на покойния Ренли. Или имаше предвид Кралицата на тръните? Или…
— Кралицата регент, разбира се.
— Кралица Церсей?
— Че коя друга. От много години ме удостоява с поръчките си. — Старицата опъна връвта по крака на Санса. — Нейна милост ме предупреди, че вече сте жена и не бива да се обличате като малко момиче. Вдигнете си ръката.
Санса я вдигна. Вярно беше, че имаше нужда от нова рокля. Последната година беше израсла близо цяла педя, а и повечето неща от стария й гардероб се бяха развалили от пушека, когато се опита да изгори постелята си в деня на първото си разцъфтяване.
— Бюстът ви ще бъде красив като на кралицата — рече старата жена, докато опъваше връвта около гърдите на Санса. — Не бива да го криете толкова.
Думите й я накараха да се изчерви. Но последния път, когато излезе на езда, не можа да завърже елека си догоре и конярчето я зяпна, докато й помагаше да се качи на коня. Забелязваше понякога, че и възрастни мъже се заглеждат в гърдите й, а някои от ризите й бяха толкова отеснели, че едва дишаше в тях.