![Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/4/9/vihr-ot-mechove-a-storm-of-swords-bg-download.jpg)
Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #3
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]». Краткое содержание книги:
Докато създаденият с богато въображение свят на Мартин необратимо се приближава към своята десетгодишна зима, се влошава не само времето, а и войната. На север крал Джофри от дома Ланистър седи неспокойно на Железния трон. С помощта на едно грубовато момиче Джайм Ланистър, Кралеубиеца, се измъква от затвора си в Речен пад, за да осигури освобождаването на пленничките на Джофри, сестрите на Роб Аря и Санса Старк. Междувременно на юг кралица Денерис се опитва да наложи претенциите си над различните тронове с помощта на армия от евнуси.
Сложността на такива характери като Денерис, Аря и Кралеубиеца ще накара читателите да разгръщат жадно огромния брой страници на тази книга, тъй като авторът им, също като Толкин и Джордан, подклажда непрестанния интерес към съдбата им. Мартин неизбежно ни напомня за тези двама велики в жанра и с дарбата си да опише такива чувствени преживявания като стихията на дивия пожар и ледения мраз, морския мирис, както и безмерната пищност на средновековния пир. Някои твърдят, че тази сага надхвърля всичко достигнато досега във върховото фентъзи. Кой знае? Във всеки случай постигнатото е достатъчно, за да превърне „Песен за огън и лед“ в безспорен хит в жанра.
— С какъв цвят ще е? — попита тя шивачката.
— Цветовете ги оставете на мен, милейди. Ще останете доволна, сигурна съм. Ще получите също така бельо и корсажи, фусти, мантии, всичко, което подобава на… на една красива млада дама от знатен род.
— Ще бъдат ли готови за сватбата на краля?
— О, по-скоро, много по-скоро, Нейна милост настоява. Имам шест шивачки и дванадесет чирачки и заради тази поръчка сме отложили всички други. Много дами ще ми се сърдят за това, но кралицата заповяда.
— Благодаря на Нейна милост за грижите й — каза учтиво Санса. — Тя е много добра с мен.
— Нейна милост е изключително щедра — съгласи се шивачката, докато си събираше нещата. После излезе.
„Но защо?“ — зачуди се Санса след като остана сама. Притесняваше я тази грижовност. „Обзалагам се, че тази рокля е свързана някак с Марджери или е по настояване на баба й.“
Добротата на Марджери си оставаше неизменна, а присъствието й бе променило всичко. Дамите й също посрещнаха Санса с обич. Толкова време бе минало, откакто можеше да се порадва на компанията на други жени, че тя почти бе забравила колко е приятно. Лейди Леонет започна да й дава уроци по свирене на лира, а лейди Джана с охота споделяше с нея всички дворцови клюки. Мери Крейн винаги имаше подръка някоя забавна историйка, а мъничката лейди Бълвър й напомняше за Аря, макар да не беше толкова буйна.
Най-близко до годините на Санса бяха братовчедките Елинор, Ала и Мега, и трите — Тирел, от по-дребни разклонения на дома.
— Розички от по-ниските клони на храста — чуруликаше Елинор, дребничка, жилава и много остроумна. Мега беше по-закръглена и шумна, Ала — свенлива и хубавичка, но Елинор властваше над трите по правото на женствеността — беше вече разцъфтяла девица, докато Мега и Ала все още си бяха момичета.
Братовчедките приеха Санса в компанията си все едно, че я бяха познавали цял живот. Прекарваха дълги следобеди в плетене, бърбореха си над резенчета лимонов кейк и подсладено с мед вино, вечер си играеха на плочки, пееха заедно, докато замъкът спеше… и често по една или две от тях лягаха в леглото на Марджери, за да си шепнат половината нощ. Ала имаше чудесен глас и когато настояваха, свиреше на лютня и им пееше песни за рицарска галантност и изгубена любов. Мега не можеше да пее, но по целувките беше луда. Признаваше, че понякога си играят с Ала на целуваме, но не било същото като да се целуваш с мъж, още по-малко — с крал. Санса се чудеше какво би си помислила Мега, ако можеше да целуне Хрътката, както бе направила тя. Беше дошъл при нея в нощта на битката, вонеше на вино и кръв. „Целуна ме и заплаши, че ще ме убие, и ме накара да му изпея песен.“
— Крал Джофри има толкова красиви устни — гукаше унесено Мега, — о, бедничката ми Санса, сърцето ти сигурно се е скъсало от мъка, когато го загуби. О, колко ли си плакала, миличката ми!
„Джоф ме е карал да плача повече, отколкото можеш да си представиш“, искаше й се да отвърне, но Лоената буца го нямаше да заглуши с рева си гласа й, затова тя стисна устни и задържа езика зад зъбите си.
Колкото до Елинор, тя беше сгодена за някакъв млад скуайър, син на лорд Амброуз. Щяха да ги оженят веднага щом той спечели шпорите си. Той беше спечелил благосклонността й в Битката за Черна вода, където бе убил един мирски стрелец и един ратник на Мълъндор.
— Алин твърди, че нейната благосклонност го направила безстрашен — каза Мега. — Казва, че крещял името й като свой личен боен вик. Много е галантно, нали? Някой ден искам някой рицар да получи моята благосклонност и да убие сто мъже с моето име на уста. — Елинор им каза да млъкнат, но изглеждаше доволна все пак.
„Те са деца — реши Санса. — Те са глупави момиченца, дори Елинор. Никога не са виждали битка, никога не са виждали как умира човек, те нищо не знаят.“ Бляновете им бяха изпълнени с песни и приказки, както нейните преди Джофри да заповяда да отсекат главата на баща й. Санса ги съжаляваше. И им завиждаше.
Марджери обаче беше съвсем друга. Мила и добра, и все пак в нея се долавяше нещо от баба й. Предния ден беше взела със себе си Санса на лов със соколи. За пръв път след битката Санса излизаше извън града. Мъртвите ги бяха изгорили и погребали, но Калната порта беше разнебитена от овните на лорд Станис, а по двата бряга на Черна вода се виждаха скелетите на корабите — овъглените им мачти стърчаха над водата като черни пръсти. Единственият превоз беше груб сал, с който ги прекараха на отсрещния бряг, и когато стигнаха кралския лес, се озоваха сред пустош от пепел и овъглени дървета. Но водните птици гъмжаха в блатата около залива и мерлинът на Санса свали три патици, а перегринът на Марджери улови чапла в полет.