Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

„Прекалено ясно, по дяволите — помисли Джон, — и изглежда, половината колона го е видяла.“ Заби поглед в трупащия се сняг, за да не види Тормунд как се изчервява. „Аз съм мъж на Нощния страж“ — напомни си Джон. Но защо тогава се червеше като ощипана девица?

Повечето му дни минаваха в компанията на Игрит, както и повечето нощи. Манс Райдър не беше чак толкова сляп за недоверието на Дрънчащата ризница към „долетялата врана“, поради което след като даде на Джон новото наметало от овчи кожи, бе подхвърлил, че сигурно ще предпочете да язди е Тормунд Великанското страшилище. Джон се съгласи с радост и още на другия ден Игрит и Рик Дългото копие също оставиха бандата на Дрънчащата ризница и се преместиха при Тормунд.

— Хората на Свободния народ яздят с когото поискат — каза му момичето, — а от Торбата с кокали до гуша ни е дошло.

Всяка нощ щом си вдигнеха стана, Игрит постилаше кожите си за спане до него, все едно дали беше легнал близо до огъня, или по-далече. Веднъж се събуди и я намери гушната до него, с ръка, отпусната на гърдите му. Остана да лежи дълго, вслушай в дъха й, като се мъчеше да не обръща внимание на растящото напрежение в слабините. Щурмоваците често спяха по двама да се топлят, но Джон подозираше, че Игрит не търси само топлината му. След това прибягна до Дух, за да я държи настрана от себе си. Баба Нан им беше разправяла приказки за рицари и техните дами, които спели в едно легло с меч между двамата, за да си опазят честта, но според него това бе първият случай едно вълчище да замести меча.

Въпреки това Игрит не се отказа. По-предния ден Джон направи грешка, като изрази съжалението си, че няма топла вода, за да се окъпе.

— Студената е по-добра — веднага му отвърна тя, — стига да имаш някой, който да те стопли след това. Реката все още е заледена само отгоре, давай.

Джон се засмя.

— Искаш да премръзна до смърт.

— Всички ли врани ви е толкова страх да не ви настръхне кожата? Малко лед няма да те убие. Ще скоча с теб да ти го докажа.

— И после цял ден да яздим с мокри дрехи, замръзнали по кожата ни?

— Джон Сняг, ти нищо не знаеш. Няма да влезеш с дрехи.

— Изобщо няма да влизам — заяви той твърдо, тъкмо преди да чуе, че Тормунд го вика. (Всъщност той не викаше него, но все едно.)

Диваците, изглежда, смятаха Игрит за голяма красавица заради косата й: червената коса беше рядкост сред свободния народ и за червенокосите казваха, че ги е целунал огънят, което носело късмет. Сигурно носеше късмет и си беше червена, но косата на Игрит беше толкова чорлава, че Джон се изкушаваше понякога да я попита дали не я реши само при смяна на сезоните.